Lyriane Invicta || 22 y.o. || Wolf-shifter || FC: Alicia Agneson || Free.

ивотът на Лириан претърпя трагичен обрат, когато Глутницата на Сивия вятър беше безмилостно убита от бракониери. Тя остана единствената оцеляла, ала цената, която бе платила, бе висока - тя бе останала белязана както физически, така и емоционално от травматичното събитие как семейството и умира, което бе съзряла с очите си. Отделена от глутницата си, тя се скиташе под необятното слънце на енигматичния Сукремал, между сиво-черните мъгли на Фаустус, под тежките сенки на боровите гори на Ваурора, лекувайки раните си и носейки в гърдите си тежестта на вината за неспособността си да защити близките си.
След дълги седмици на обвинение и отчуждение от света, а и от самата себе си, от нежната, винаги усмихната и лъчезарна шифтърка, която Сивият вятър познаваше, сякаш самият Дилук се бе намесил в живота и в повратния момент, в който Лириан чувстваше как скоро Одеон щеше да пререже крехката му нишка и да изгаси догарящата му свещ, докато тя поемаше по вечния си път към Царството на сенките. Дългогодишната и позната, вече станала част от съвета на шифтърите, Амели, я откри и приюти близо до себе си, прие я в глутницата си, където Лириан можеше да излекува и възстанови разбития си на парченца дух и да ближе заздравяващите рани върху тялото си, макар тези в душата и да продължаваха да кървят. Въпреки че Лириан първоначално се бореше да се довери на Амели, непоклатимата доброта на алфата на Глутницата на Лунния камък постепенно стопяваше стените около изнемощялото сърце на някогашната алфа на Глутницата на Сивия вятър. Връзката и с Амели обаче ставаше все по-силна с всеки изминал ден, тъй като двете вълчици доказваха своята лоялност една към друга. Бе невъзможно за Лириан да не се привърже силно към нея, а и към останалите вълци, които бяха нейното второ семейство след бруталната и кървава смърт на първото.
Въпреки това проблемите и с доверието оставаха дълбоки като самото Тъмно море, внушени от болезненото предателство на хората, към които близките и елфи таяха такова уважение и почти почитаха в култ. А те, хората, бяха толкова коварни към шифтърите всеки ден, сеейки безсмислено унищожение, което караше сърцето на Лириан да се изпълва с неизмерима тъга. Вълчицата копнееше за връзки и приятелства, но се страхуваше от болката от загубата и предателството, което чувстваше, че я дебне по петите. Травматичното недалечно минало на Лириан бе внушило у нея усещането, че любовта, разбирателството и приятелството не съществуват в свят, в който всичко е тленно, а редом с това у нея се бореха и дълбоко чувство за вина и отговорност. Затова сега, защитавайки и подхранвайки новата си глутница, а и всеки вълк, когото можеше да срещне, тя почиташе паметта на загиналите си другари и насочваше вината си към движеща сила за доброто, решена да гарантира, че нито един вълк не ще сполети същата съдба отново. С времето тя бе станала неистово лоялна към Амели и бе решена да осигури безопасността и благополучието на новооткритата си глутница, както не бе успяла да направи за своята.
Един съдбоносен ден, точно когато Лириан бе започнала да чувства истинска сигурност сред новата си глутница, сред Глутницата на Лунния камък се появи мистериозен млад човешки мъж. Подозрения и предпазливост бързо се породиха у Лириан, проблемите с доверието и се разпалваха отново и отново като вечния огън на Нарсея. Докато непознатият се интегрира в глутницата, Лириан го следише зорко, мълчаливо наблюдаваше всяко негово движение и анализираше намеренията му към всички тях. Присъствието му силно я безпокоеше и предизвикваше у нея онова дълбоко вкоренено в жилите и недоверие към непознатите, от което тя надали някога щеше да се отърси.  Не можеше да се откъсне от чувството, че има нещо нередно в него, и шифтърските и инстинкти и подсказваха да остане нащрек за скритите мотиви, които той навярно имаше. Нейната защита спрямо събратята си вълци се засилваше, водена от чувството за вина, че не бе успяла да спаси глутницата си тогава, когато това бе единственото, което се изискваше от нея. Младата вълчица бе готова яростно да се отбранява във всеки момент, винаги бе готова да ги предпази от злото, което можеше във всеки един момент да ги застигне. Особено сега, когато не знаеше какво можеше да се случи, ако дори само за миг затвореше очи...

Notes:
• Историята е предварително обсъдена с Амели и одобрена от нея;
• Ликът е запазен за този герой;
• Най-важните части от историята на героинята са описани, а за останалото имате свобода, стига да е в духа на посоченото по-горе;
• Героят е писан конкретно за този лик, затова той не подлежи на промяна. Името също;
• Желателно е желаещият да я вземе, да се свърже с мен на ЛС преди да го направи, за да споделя с него евентуални насоки за бъдещото развитие на героинята и в частност, отношенията и с Адорел;
• Запазвам правото си да освободя героя, ако преценя, че не бива воден активно и/или подобаващо;
• Поемам ангажимента за изработване на .gif материали и/или профили на лика, ако желаещият да я вземе, прецени, че има нужда/желание да го направя.