-Hate is a lack of imagination

В разрез с необичайната свръхестествена аура на Авликейн, Езра Ремус беше твърде нормален. Един от малкото обикновени човеци, които се намираха наоколо. За да бъде възможно, обаче, това той правеше всичко по силите си. Избягваше местата, на които разни богове и техните държанки можеха да се намерят, както и всички останали чудовати същества, с които Езра можеше да си навлече неприятности. Но дори след всичко, някак все нещо го сполетяваше, Езра имаше съвсем обичаен живот. Той бе тих, на моменти скучен, съвършен егоист, вглъбен в черно белите си снимки. Фотографията бе клише, което най-неистово мразеше, тъй като перфектният кадър бе невъзможен за уловяване, но пък бе и обвивка, даваща му свобода. Да бъдеш незабележим зад маската на обектива. Почти социопатски. Но в днешно време кой ли не бе някакъв вид психопат?
Както всеки един друг ден, Езра щеше да прекара няколко часа, блуждаеки из улиците на Лунатион. Кварталът не му бе по вкуса, но шарените сергии заслужаваха няколкостотин кадъра, на които Ремус щеше по-късно излее целия си гняв, откривайки грешки из работата си. В подобен епизод на повтарящото си ежедневие, след размазан кадър на шепа шафран, Езра бе взел нещата в свои ръце – буквално. Грабна фотоапарата, изтърканият кожен сак и вече втора година опознаваше мизерните улици на Фаустус.
Днес бе един от онези сиви дни, когато небето беше покрито с тежки облаци и дъждът се изсипваше безмилостно върху града. В един от задните улички на стария квартал, сред мрачни сгради, недалеч от малката му квартира, се намираше студиото за фотография. Силно казано студио, по-скоро добре изчистено мазе, което той бе превърнал в червена стая за изкарване на снимки. Докато умуваше напредъка си върху светлосенките си, Ремус си даде сметка, че конкретно лице се повтаряше твърде често из кадрите, че да е случайност. Бе непозната, но такава и трябваше да остане, ако фотографът държеше да прави толкова добри снимки.
Но постепенно, тази заформяща се обсесия започна да го изтощава, да го превръща в затворник на своето собствено въображение.