“in life, there can be no victor; for death comes to all and smites them”

Мракът погълна цялото му същество, превръщайки го в една от множеството гъсти сенки, наводнили улиците на Евилон. Бе неразличим под бледата лунна светлина, докато напрегнато се взираше в женската фигура на отсрещния тротоар, регистрирайки всяка една дребна промяна в позицията й. Научил бе репертоара й още преди седмици – знаеше точно в кой момент ще извади кутията с цигари; знаеше, че ще изпуши три – една да успокои обтегнатите си нерви, втора, за да загуби достатъчно време и трета, за да се наслади на отровата. Позволи си да отмести поглед единствено, за да сканира обстановката наоколо, уверявайки се, че не дебне някой друг представител на неговата раса, съзрял в еваримката потенциална жертва. Такава трябваше да бъде и за Джаспър, ала неразчистените сметки сега го заставяха да върви по следите на младата жена, ограничен единствено в това да я наблюдава. Без да влиза в друг контакт с нея. Това бе първата точка от обещанието, което наруши.

Въпреки че не притежаваше способностите на баща си, Джаспър умело манипулираше емоциите на жертвите си – може и да не успяваше да ги улови в капана на измамното плътско желание, ала останалата палитра от емоции бе достатъчно наситена с тъмни тонове, за да успее да ги използва в името на своите цели. Бе привърженик на реда, доколкото такъв успяваше да просъществува в демонските редици – подсъзнателно компенсираше за тайното предателство на баща си, за което знаеха само двама – единият вече отдавна се намираше в обятията на Одеон, а за знанието на другия вече изплащаше лихвата.

Джаспър принадлежи към групата на безподобните: дете на чистокръвен брак от баща-инкуб, който бива убит по време на войната и майка-демон; връщайки услуга на Лорен, му обещава да пази Скарлет Ашенфорд без да се намесва в живота й.