Rennie "Ren" Laroche | PB Evarrim | FC: Nicholas Galitzine | Taken

Из дневника на Корин Савар-Ливейе:





Ренард Савар-Ливейе не съществува.  
Нито на лист хартия, наречен акт за раждане, нито където и да е другаде.  
Той пое първата си глътка въздух в свят, в дом, в който съществуването му вещаеше края. Това е лошото на пророчествата, дори тези изричани от самия им бог. Могат да бъдат интепретирани по толкова различни начини, а расата ни така и не се научи, че не можеш да излъжеш Съдбата, не можеш да промениш това което е писано да се случи. Можем да се опитаме да ги избегнем, а в процеса винаги ги сбъдваме.
Помня деня в който синът ми отвори своето лично пророчество, помня и как сянка се спусна над сърцето и ума му. Беше обречен със знанието, че първородният му син ще бъде застигнат от ранна смърт, ако остане в семейството, ако наследи името с което бе роден.  
Затова го убихме, преди да е имал шанса да сбъдне съдбата си. Нямаше да има свое име в никой регистър, затова го нарекохме на майка му, чийто тъмни коси бе наследил и на баща му - чиято фамилия му отказахме правото да носи.  
- преди 277 г. , 19.03.3747 г. , четвърта епоха.  


Ренард Савар-Ливейе не съществува, но друго момче израсна на негово място в тайна скрито зад пределите на старо семейно имение, скрито от обществото и света ни. Рение Ларош - той е малко по-истински, но историята му не е много по-различна. Познаваше само полу-истините, които сина ми можеше да му предложи, когато го посещаваше. Не знаеше, че има жива майка, нито брат-близнак, който щеше да заеме мястото му. Не знаеше и истинската причина поради която трябваше да остане в тайна, докато не намерим начин съществуването му, да не се превърне в нашия общ край. Ако изобщо някога е съшествувал такъв. Синът ми сгреши, давайки му надежда, че един ден нещата ще бъдат различни, но затова му прощавам. Не е грях, да имаме надежда. Грешно е да използваме децата си като инструмент с който да получим нещата които искаме, от които се нуждаем. Грешно е да ги бутнем в света неподготвени, в ръцете на божество, за да ни издействат повече от това което имаме. Грешно е и когато се провалят, в последствие на нашия собствен провал, да ги изоставим, така сякаш никога не са съществували за нас. Но той направи точно това. Сега момчето загуби и свободата си. Наказан от бога на пророчествата , да не може да напусне пределите на имението, да тъне в самота, но не и преди да му разкрие истината, която го прекърши. Причините и какво доведе до този горчив край между тях е история, която нямам правото да разкажа.  
- преди 70 години ; 17.11.3954  г. , четвърта епоха

Наблюдавах го, виждах как затвори сърцето си за света, как нещо в него умираше малко по-малко всеки ден - изоставен от баща си, низвергнат от бога си, несъществуващ за всички други. Беше добър, преди всичко това да му се случи, но сега... Вече не съм сигурна какво виждам в него и защо това, което виждам силно ме тревожи. Превърна се в призрак на онова момче, което имаше надежда за света и бъдещето си. Очите му са празни, студени. Зад тях няма никой. А единствените с които общува са призраците, които го посещават в празното имение, превърнало се в негов затвор.  
- 4023 г. , четвърта епоха.  

Историята е обсъдена със споменатите герои.