Jiyan Seo /third age/pure blood evarrim/ fc: byun baekhyun/ free

Беше същата онази дъждовна, студена и мрачна нощ. По небосвода не се виждаха звезди, а единствената светлина в помещението бе от многото запалени свещи. Имението Сео беше тогава сякаш далеч по-изпълнено с живот. Родилните мъки на Юнджин бяха започнали преди часове, ала като всяка битка и тази в родилното ложе еваримката понасяше със съсредоточено лице и здраво стиснати зъби. Цялото ѝ чело бе обрамчено с пот, а кокалчетата на пръстите ѝ бяха побелели от здравия захват , с който тя стискаше чаршафите. Беше красива, дори и когато лицето ѝ се сгърчваше от болка, ала нима това не беше и нейното най-силно оръжие? От малка бе обучена на това колко много можеше да получи, ако само използваше пълния потенциал на своята съблазнителна аура. И ако се огледаше сега, нима това не бяха плодовете на нейния собствен труд? Изгоден брак, подсилена еваримска линия и безброй ненужни, но ужасно скъпи артефакти и вещи, подредени из всеки ъгъл на голямото семейно имение?
"Ще получиш всичко, което поискаш." Бе казала тогава, преди толкова години тъкачката на рими. Но знаеше, че един ден щеше да получи сметката за това свое изтъкано до съвършенство желание. И може би именно тази мисъл се бе прокраднала измежду родилните мъки и караше Юнджин да изглежда.. притеснена? И нейните тревоги може би щяха да се окажат неоснователни, ако само тази вечер не се бяха чули три детски плача, а не два.

Юнджин ненавиждаше пророчествата. Ненавиждаше силата, с която те държаха в своята примка нейното семейство. Знаеше, че нейното падение ще дойде от един от нейните синове, но нима не се бе почувствала по-добре още в същата вечер, когато пееше приспивна песен над две креватчета, вместо три? "Знаци." Мислеше си. "Трябва да разчитам на знаци." Това и стори. Когато по-рано се бе надвесила над трите невръстни бебета, търсеше именно това. Нещо, което щеше да ѝ подскаже кой от синовете ѝ щеше да е нейното падение. В началото не откри нищо. Надвеси се над първородния си-Кайто. Видял нейното лице, Кайто протегна ръце и се усмихна. Сетне Юнджин премести очи над второто дете -тихо и взиращо се с предпазливост в нея. Азай. Юнджин присви очи, ала така и не откри истински знак. Погледът ѝ се отклони към последното бебе -Джиян. Имаше нещо особено в иначе красивите му и пълни с надежда очи. В ирисът на лявото му око се извиваше малка змия, която бе едва видима за окото. И този малък детайл бе достатъчен за еваримката да вземе решение.

Джиян Сео никога не бе съществувал. Поне не официално. Съществуването на тризнака бе добре прикрито от семейството, а самото бебе бе отгледано от далечни роднини, които никога не му позволиха да забрави, че е осиновено отроче, макар да бе отраснал с далеч повече любов и разбиране, от колкото би получил от фамилията Сео. Имаше дарба с алхимията и се радваше на сравнително спокоен живот.
Докато един ден не бе получил обаждане от Юнджин Сео. Неговата биологична майка, която бе загубила всички свои други синове -единият бе в прегръдката на Одеон, а другият бе издигнат в архонство на Сиел. Отчаянието в гласа ѝ бе накарало далеч по-наивният и състрадателният Джиян да се отзове и да се срещне с нея. Манипулиран с фалшива любов и грижа, тризнакът бе попаднал в нейната примка. Опиянен от желанието да получи нейното одобрение, не бе осъзнал кога тя бе спряла да го нарича с неговото собствено име, а меко и грижовно "Кайто".

---
>Джиян Сео е израстнал в Лунатион, под грижата на далечни братовчеди на собствената си майка. Макар никога да е нямало никакви явни конфликти, Джиян не е бил близък с нито един от приемните си родители. Жена на име Мариса и мъж на име Кяо.
>Неговата среща с Юнджин го превръща в затворник. Упоен и държан доста време под въздействие на различни субстанции, Джиян все по-често вижда себе си като "Кайто Сео", губейки връзката със своята истинска същност.
>Съществуването на Джиян Сео е крито в тайна. Първоначалният план е бил Джиян Сео да бъде убит още след раждането, но Мaриса и Кяо измолват Юнджин за милост и за шанса те да отгледат детето.
>Джиян е талантлив в алхимията. Още нещо, което той и Кайто Сео също споделят.
>Джиян Сео притежава родилен белег във формата на змия, разположен в левия му ирис.
>До преди пристигането си в имението Сео, Джиян е имал свой живот в Лунатион. Тоест, който го вземе е свободен да развива и други връзки -любов, приятелства и т.н. Във времевата линия, Джиян е в имението от около година.
>Юнджин умира преди няколко седмици при съмнителни обстоятелства. От тогава Джиян е "свободен", но вижда себе си повече като Кайто Сео, от колкото себе си. На лично ще дам повече подробности относно това.
>Държа човекът, който го вземе да се свърже с мен предварително.