Вход
Latest topics
Border
Give me my sin again |
Пон 23 Окт 2023 - 0:36 | ||
Azeron | Archdemon | FC: Alexander Skarsgård Придобил някак символично име и изкоренил още в зародиш всеки опит за съкращаването му, Азерон бе последният сред Малбонтовите творения. Твърдеше се, че архедемонът бил нещо като компенсация за изначалната идея на златната тройца. Един вид поправка на единствената сестра в скромната им редица. Той, макар и заключителен щрих, изглеждал най-възрастен от тримата си роднини, но и някак по-шарен. Като че Елохимът на хаоса бе отпуснал малко повече захвата около мисловната четка и боите се бяха разлели във всички страни на платното. В нишките на съществото му се преплитаха стратегическата мисъл на Първородния, авантюристичната наклонност на Алеон и тънката пресметливост на единствената „дъщеря“. Но в очите му, онзи ален отенък около ирисите светеше по-ярко и по-злокобно от този на останалите. Хаотичната му природа бълбукаше като лава от кипналите недра на липсващата душа готова да изпепели всичко по пътя си по команда. А Великата война бе солидно доказателство, че заповедите не му бяха чужди и дори се улавяше известна доза задоволство от пръските кръв по лицето след поредния паднал. По-нисшите създания в йерархията на собствената му раса мълвяха, че взема пример от новоизлюпените създания, плод на еваримската алчност, и пирува с алената течност на враговете си. Колкото гротески и грозни етикети да кичеха по гърдите на Азерон – сякаш златни медали за добрата военна служба – той не опроверга нито един, напротив, ползваше се с всеки, за да завърши иначе идеалния си образ на безкрупулен звяр, който би хвърлил дори собствения си вид „под гумите на автобуса“, ако в края имаше някаква лична облага. Разбира се, това нямаше как да се докаже, тъй като човешките афери бяха безвкусен залък за неутолимия му глад. Прекарваше почти цялото си време из Авернус и само когато скуката погъделичкаше някоя друга нужда на архедемона, той прекрачваше границите на Авликейн. „Покровителстваше“ едно казино в Евилон, което бе основал съвсем непосредствено след издигането на града, където обичаше да подлъгва наивни клетници, с празни очи и глави, готови да заложат също толкова безличните си души срещу няколко авлика. Но дори тогава оставаше скрит в ласките на мрака, от който го бе издигнал Малбонте. *героят е съгласуван с администратор | Azeron. Archdemon Posts : 145 | |
Пон 23 Окт 2023 - 0:54 | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2457 | |
|
|
Today at 15:18 by - luca -
» Запазете своя лик
Today at 14:47 by - luca -
» Новини
Yesterday at 16:09 by - luca -
» Липсва ми смехът, като въздуха - задушава ме, нямам дъх. Уморена, вън вали, а вътре в мене нямам сили.
Вто 15 Окт 2024 - 15:31 by - luca -
» Отсъствия
Нед 6 Окт 2024 - 16:23 by Insignia.
» Jiyan Seo /third age/pure blood evarrim/ fc: byun baekhyun/ free
Нед 6 Окт 2024 - 15:56 by azai;
» he felt so awfully old and worn, and so young all at once, raw as a wound.
Чет 3 Окт 2024 - 10:20 by - luca -
» Sometimes, the wicked will tell us things just to confuse us–to haunt our thoughts long after we've faced them
Чет 3 Окт 2024 - 10:19 by - luca -
» “I dreamed of moons that night. Twin screens of themselves: one dark twin, one light.”
Вто 1 Окт 2024 - 18:23 by - luca -