Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 29 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 28 Гости salleine.
Най-много потребители онлайн: 302, на Сря Ное 20, 2024 12:08 pm
give up, you're trapped inside of me |
Пет Ное 10, 2023 9:43 pm | ||
Fenris EVVARIM -RHYMER-SECOND AGE - lee taemin "Само няколко думи и можеш да имаш всичко, което някога си искала." Шепотът караше цялото ѝ тяло да потрепне от вълнение и притеснение. Нямаше нужда да отваря очи, за да знае, че той се намираше точно зад нея. Ръката му галантно, но конролиращо се спусна по нейната и я принуди да се извърти с лице към него. Първата среща с Фенрис него не се забравя. Ала времената тогава бяха други, по-различни. Спомняше си за него така, сякаш всичко това се случваше пред очите ѝ, но бяха изминали години. Вероятно той не помнеше името ѝ; просто една от поредните му клиентки -унищожена от времето безименна картина. Ала тя помнеше неговото. Фенрис Вентура. Чистокръвен наследник на еваримска фамилия, от която сам се бе отлъчил. А причините варираха, според източниците. Някои казваха, че е избягал от уреден брак, а други го обвиняваха за необяснимата и внезапна смърт на своята сестра. Трети стигаха далеч и го обвиняваха в арогантност и жажда за сила, власт. Колко лесно ѝ беше да повярва във всичко това сега, когато се връщаше в тези спомени. Беше го срещнала в отчаяние и готова да даде всичко, което притежава, за да се отърве от своите собствени проблеми. И макар да я бе изслушал, в очите му се четеше известна доза безразличие. Колко ли дребни и незначителни сигурно му се струваха нейните проблеми! Но бе готова да плати за резултата от неговите рими и това беше единственото, което го интересуваше. Енигма. Това беше думата, когато се опитваше да го опише в ума си. В един миг стоеше срещу нея, напълно безразличен към проблемите ѝ, а в следващия се бе приближил към нея. Задушаващата липса на разстояние помежду им позволяваше за пръв път тя да усети привличането, което струеше от него. Лека усмивка, кадифен глас и пълен контрол. Това беше всичко, което му бе нужно, за да я привлече към себе си, като молец към свещ. Потънала в неговото присъствие, за миг дори беше забравила, че всичко това е една транзакция. *** Фенрис Вентура беше всичко онова, което се изисква от перфектния наследник на чистокръвна фамилия. Амбициите на неговото семейство вървяха сякаш от самото раждане на всеки един представител на тази кръвна линия. Малко бяха заклинанията, които те не се опитваха да сторят във времето. Покоряването на върхове кипеше в кръвта на всеки Вентура, още от най-ранни години. Мъжете се славеха с обаятелност и сладкодумие, а жените -с красота и изобретателност. Малцина от Вентура следваха призвание различно от тъкането на рими и често на това се гледаше с доза пренебрежение. Ала не това беше интересното за Фенрис или за рода Вентура. Не се говореше често за "наказанието", което еваримският род поставяше на всички онези, които са сгрешили по някакъв начин. Възникнало в края на втората епоха, малко след раждането на Фенрис, това "наказание" служеше за напомняне, че всяко действие си имаше последици. Татуйровка, прекъсваща гласните струни при опит за тъкане на рими. Татуйровка, която наказваше онзи, решен да използва тази своя способност. Татуйровката се впиваше болезнено и причиняваше почти непоносима агония. Освен физическата болка, носенето на тази татуйровка брандираше еваримът като недостоен. Малко се знае за детството на Фенрис и неговите взаимоотношения със сестра му. Единственото, за което всички бяха на едно мнение е, че тя бе загубила своя живот, а Фенрис бе избягал от семейното имение. Колкото и да се бе постарал да избегне последиците, в началото на третата епоха Вентура го бяха открили и "брандирали" като недостоен. *** Наблюдаваше извитите черни линии, които обрамчваха врата му. Беше минала почти една епоха, ала Фенрис все още ненавиждаше татуйровката така, сякаш я бе получил вчера. При всеки поглед в огледалото усещаше бурни емоции, кипещи под повърхността на иначе съвършено безизразното му лице. Гняв. Желание за мъст. Може би и частичка лудост. Всяка вечер сънуваше как разкъсва един по един виновниците за случилото се. Чувстваше оковите на татуйровката, които лимитираха най-силната част на неговата магия. Като звяр в клетка, магията се опитваше да излезе, ала всеки опит това да се случи водеше до агония. Част от него искаше да се примири. Отдръпна се от огледалото и се надвеси над огромния терариум. Макар в помещението да липсваше светлина, нещо се размърда. Фенрис протегна ръка и изкара огромната змия с внимание и грижа. -Знам, Айра. Един ден ще си платят. -Прошепна с лека усмивка, галейки увиващата се около ръката му змия. Чисто черните ѝ люспи уловиха отразяващата се в тях единствена светлина от запалената наблизо свещ. | fenris;; Pure-blood Evarrim Posts : 46 | |
Съб Ное 11, 2023 11:53 am | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2539 | |
Нед Ное 17, 2024 11:28 pm by - luca -
» Върнете своя герой
Чет Ное 14, 2024 10:25 am by - luca -
» Отсъствия
Съб Ное 09, 2024 5:17 pm by Hilda.
» Новини
Пет Ное 08, 2024 2:25 am by - luca -
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» unable are the loved to die, for love is immortality
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» Важни съобщения
Чет Ное 07, 2024 10:25 pm by - luca -
» Предложения
Чет Ное 07, 2024 10:22 pm by - luca -
» Вземете готов герой
Чет Ное 07, 2024 9:21 pm by - luca -