Perspectiva

Господин и госпожа Болтън дълго време опитвали да създадат семейство. Зачеването на дете изглеждало като невъзможна задача. В редките случаи, когато плодът се захващал нещо се обърквало по време на самата бременност. Спонтанни аборти. Веднъж дори имали късмета Елайза Болтън да износи бебето успешно, но на вторият ден то издъхнало. Нямали идеи на какво се дължи това. Двойката влагала всичките си средства, в инвитро процедури. Молила се на всички богове. За пореден път, Елайза носела живот в себе си, но не бързали да се радват. Семейство Болтън молели Одеон да не прибира поредната им рожба и обещали, че ако детето оцелее първата си седмица, ще бъде кръстено в негова чест - Одеа.
Момиченцето растяло бързо. Не след дълго семейство Болтън било дарено с втора дъщеря, която отново получила име посветено на елохимът на смъртта - Одирия.
За известно време всичко било просто приказка, но не след дълго кошмарът започнал. Семейството от години живеело в заеми. Кредити, който Джонатан Болтън бе теглил, за да достичгнат със съпругата си заветната цел. Посещеняит по средата на нощта, грубото блъскане по вратата, почупените стъкла на автомобила им.
Одеа ясно помнеше една вечер, която се отркояваше в съзнанието ѝ. Тъмните фигури нахлуха сякаш от нищото. Стискаше ръката на по-малката си сестричка и шептеше в ухото ѝ че всичко ще бъде наред. Тъмнината на гардероба ги защитаваше. Заглушаваше виковете в съседната стая на апартамента им в мразовитият Арктин. Имаше чувсвтото, че бе минала цяла вечност когато изпълзяха от скривалището си. Баща им бе облят в кръв, а майка им лежеше недишаща на земята. Двете дупки на шията ѝ говореха за вампири.
Дълговете растяха, а семейството бе станало тричленно само за една нощ. Джон се опитваше с всички сили да осигури добър живот на децата си и да оправи кашата, в която бяха затънали. Двете сестри правеха по силите си да му помагат. Одеа мечтаеше да стане хирург. Стараеше се да остава у приятели или в библиотеката до късно от страх да се прибере у дома.
Телефонно позвъняване съобщи смъртта на баща ѝ. Двете сестри бяха останали съвсем сами. Положила и двамата си родители в земята и останала да се грижи за сестра си, Одеа  решила, че е крайно време да вземе нещата в свои ръце. Кредиторите нямаше да се откажат да съберат дължимото, затова и момичето бе готова да им го даде. Къде с мръсна услуга, къде с иситнска работа за врага. Бе оставила специализацията зад гърба, за да подсигури сигурността на себе си и сестра си и нещата изглеждаха като че се получаваха, докато Одирия не се появила вкъщи една вечер. И всяка друга от там нататък...