Desired, but never loved.

Малките длани бяха сключени една в друга, стискайки силно топчетата на броеницата, на чийто край висеше някакво подобие на божествен символ. Пръстите ѝ бяха посинели от напрежението между плътта и предмета, а по побелелите кокалчета се разливаше бавно нажежения дъх от горещи молитви. Коленете – сиво-черни от прашния под – трепереха, неспособни да държат тежестта на богомолката още дълго. Ала не тялото ѝ бе тежко, а греховете, които висяха като невидими окови около крехката шия, която така старателно бе свела смирено напред. И бе невъзможно човек да не се почуди: изповед ли е това? Отче, съгреших... Не. А може би молитва? Моля ви, простете ми... Не знаеш, нито тя. Глухи са словата ѝ за глухи божества.

Ева
Вглеждаш се в очите сини, чисти като тези на дете. И гъстите ѝ мигли пърхат сякаш пеперудени криле. Пръстите ѝ крехки мачкат рокля бяла като кадифе. А усмивката, тъй жива и наивна, гъделичка твоето сърце. Краката боси стъпват леко, въртят се в безкраен пирует, докато смехът ѝ искрен търси път към твоя силует. И ти потънал си в креслото меко, притихнал гледаш я, тъй както хищник дебне своята плячка. Облизваш устни настървено, готов да вкусиш от младото месце. Да я поквариш ти желаеш със собствените си ръце. Ала стискаш силно пръсти в юмруци и повтаряш глухо: не сега, не още. Та тя е само едно дете...

Сара
Езикът кожен на пръчката ти дълга пробяга грубо по босите крака. Облизва всяка сгъвка на заголената ѝ снага. И спира тъй внезапно при повдигнатите ѝ ръце, които разтворила е в шепи подобно просякиня. Вехтите ти пръсти побутват смиреното девическо лице, изтриват влажните следи от сълзи преди отново да посегнеш със злоба към бича. Един замах е нужен да впиеш в плътта ѝ мека пръчката добра, за да оставиш своята следа. И после, без капка свян ще обладаеш тялото ѝ малко. А тя смирено ще поеме цялото ти мъжество, докато кротко храни те с молби за още от дяволското ти естество.

Анна
Целуваш меките ѝ устни с пресъхналите твои, докато обхождаш гърдите ѝ с ръце. Държиш я тъй внимателно, сякаш ще я скършиш с тежестта си. В мъртвешкото ѝ тяло търсиш нежна сладост, но усещаш само лед. Безразличието ѝ изтощава, потапя те в безжизнената пот окъпала телата ви. Жадуваш за любовта ѝ истинска, ала празни са очите. И душата, и
сърцето ѝ. Чувстваш се нищожен, непотребен, нежелан. Затова бързаш да отвърнеш лицето женствено от своето, за да забравиш погледа ѝ осъдителен, докато достигнеш тъй желаната си кулминация.

Магдалена
Разхлабваш възела на вратовръзката, усетил хватката му стегната около врата. Плъзваш нервно пръсти по часовника и очите си затваряш за греха. Зад клепачите ти тежки изплуват ангелски лица, онези на децата ти и съпругата добра. Тази, която смирено чака те с вкусна гозба у дома. Ала кротостта ѝ тъй пошло скучна е за твоята извратена душа. Надигаш рязко клепки, дочул отключването на врата и плъзваш поглед към обагрената в червени краски снага. Облизваш се усетил аромата на плътта и заравяш пръстите си в мръсно русата коса. Червеното червило на плътните ѝ устни изпъква в нощта, онези същите, които искаш да положиш на мъжествеността. Премахваш вратовръзката оковите и бързаш в прегръдката си да заключиш разголеното ѝ телце. Заравяш жадно устни в нейните, размазвайки червената боя. Усещаш влагата между краката ѝ, където си заровил пръста с брачната халка. Да я направиш своя желаеш не, а просто да я чукаш като псе. А тя, разгонената кучка, послушно ще ти се отдаде.

Мария
Пристъпваш плахо в стаята червена и кършиш пръсти като виновна ученичка. Не смееш с очи да я потърсиш, защото страх те е от силуета в черно. Усещаш как следи те с бисерите сини, краката подкосява и тялото ти подчинява. Само знак с ръката крехка нужен е, а ти, като хипнотизиран изпълняваш и дреха подир дреха сваляш. На колене пред своята богиня се покланяш. Надигаш погледа смирен едва, за да срещнеш с устни подметка лачена. Ала ти изпитваш задоволство – там, долу в панталона - докато те мачка, тъй сякаш си хлебарката на пода. И ето, че изправя се и над теб надвисва, докато токчето гръкляна ти притиска. Пръстите си малки в извитата ти шия впива. Гледа те с погнуса, като жалък роб, но устните си сладки в твоите впива, защото трябва да те има.

Грешна тази жена е, ала тъй хубава. Да я имаш ти желаеш тайно и безгласно, като тумор тази мисъл в душата ти расте. А тя усеща поривите на тленното ти тяло. И само с поглед може да узнае какво се крие в дебрите на твоето сърце. Дарява те с усмивка бегла, а ти кълнеш се, че тихо със снагата си нашепва: ела, вземи ме! Ала това най-простичка молитва е, изповед на курва, както ще изсъска намръщената ти жена. Затова побързай, назови ме с име и ще бъда твоя. Защото веч не помня своето. Забравила съм, както мен забравили са боговете.

» Името Етер, с което е известна, е специално избрано от сводника ѝ, когато започва да практикува най-древната професия. Причината се крие в неземната красота на куртизанката, както и фактът, че всеки имал късмета да прекара нощ с нея, твърди, че девойката има омайващо и опияняващо въздействие на клиентите си, досущ като химичното съединение, от което произлиза наименованието.
» Етер е прочута като най-елитната проститутка в цял Евилон, пък дори и Валон. Безмерен брой мъже се редят на опашка само да зърнат красавицата, а тези, които са достатъчно заможни – финансово и не само – имат редкия късмет да прекарат няколко часа в компанията ѝ.
»Характерните външни характеристики на фейската ѝ природа, макар и наполовина, се състоят в ситни бели петънца както при сърните по скулите, раменете и хълбоците, както и перманентно силно разширени зеници, досущ като при горе упоменатото животно.