→ Първата епоха, 1077г. Именно тогава за пръв път Арден срещна него - първият от потомствената линия господари, които никога нямаше да изпуснат преимуществото, помещаващо се в магическия съд. Тази мъничка частица от душата на Джафер все още не бе намерена от доста години и излизането извън лампата бе някак вълнуващо, чакано и предизвикващо пеперуди в стомаха, сякаш бе влюбване - макар и русокоската да не знаеше значението на тази дума. Типично за всеки, имащ право на три желания, поднесени му като подарък от вселената, алчността бе надделяла с първите две, което бе дстатъчно красноречиво, за да знае Арден, че няма да попилее третото си, за да я освободи от вечната служба.
→ Втората епоха, 1505г. Годините се нижеха, вече Арден бе разбрала, че завинаги щеше да остане робиня на господарите си, сменящи се през годините, но носещи една и съща кръв, пропита с алчността за величие и сила, която трите желания продължаваха да им осигуряват поколение след поколение. Джинът бе най-скъпата им семейна реликва, предаваща се в семейството - когато трите желания биваха похабени, следващият по ред освобождаваше девойката от вълшебният й затвор. Бе ред и на следващия й господар, който нехайно си поиска от нея неща, далеч отвъд силите на русокоската, копнееше за сила, която дори желанията не можеха да му дадат и разбирайки, че е пропилял две от тях, реши да превърне живота на Арден в ад. Всеки бе различен - някои се опитваха да се държат сравнително добре, на други им харесваше да я смачкват, но той сякаш бе чудовище, което исрено се зареждаше от всяко страдание на джина, което можеше да й причини. За неин късмет, агресията му бе спечелила много врагове, които скоро го поставиха на смъртно легло.
→ Четвъртата епоха, 3989г. След четири епохи, Арден вече нямаше никакви надежди, че някога ще познае свободата. Животът й продължаваше по познатия шаблон - лампата й преминаваше между ръцете на господарите и тя просто изпълняваше заръчаното. Докато поредният такъв не я освободи от затвора за нови три желания. Не бе нетърпелив като останалите, душата му не бе пропита с мрак и алчност, подобно на предците си и останалите членове на семейството, които бяха минали по своя ред да бъдат господари на семейната ценност. Бе първият, който стана неин приятел, който дълго време не пожела нищо, освен мъничко време с нея ден след ден. Приятелството, обаче, прерасна в повече и желанието му да освободи завинаги Арден от почти робското ежедневие, бе неговата гибел. Дочули за плановете да подари свободата на джина, неколцина роднини извършили най-голямото предателство, отнемайки живота му.
Но не и преди да успее да скрие лампата далеч от алчните пръсти на фамилията.