Bloody Mary, wait was that the yesterday's girl?

The need to know
 Кръстиха я Лилура Талута, идеално име, което да изобразява огнено-червените коси, напомнящи не толкова за парещите езици на пламъците, а на кръвта, толкова нужна за нейния вид. Идеално име, което да описва магнетичната сила на излъчването на един хищник, примамващ своите жертви не с трикове и измами, а с красивата си обвивка, която да крие гнилата същност. А тя бе гнила, не, тя бе изгнила!
Родена със златната лъжичка в уста, отгледана като принцеса, закриляна както от вампирите на баща ѝ, вампирски лорд с крайно сприхав характер, но ненадминат нюх що се касае до търговия, така и от тези на майка си, лейди с още по-отвратителен характер и мания за вечна красота и изящество, Лилура не можеше да мечтае за нищо, защото имаше всичко. С едно щракване на малките си пръстчета, докато още бе невръстно хлапе, и каквото поиска бе нейно. А тя се възползваше от тази си привилегия и искаше още и още, по-абсурдно и по-идиотски нещо, защото малкото момиче на татко трябва да има най-доброто. Съществуваше на ръба и отвъд него и ако един ден се държеше като пълна кучка и абсолютна уличница, то на другия бе като девицата от високата кула.
Уви такъв живот, макар и забавен, оказа своето влияние. Направи я трудно контролируема, вечно подтиквана на глад за кръв и нещо повече, отвъд материалните неща, отвъд чисто плътските. Направи я и тотално вкаменена и изгубила интерес към всичко със сърдечен ритъм, но и без него. Безвъзвратно изгубена из лабиринтите на скуката, повтарящото се ежедневие и вечното презадоволяване. И така докато не откри, че единственото смислено нещо, което имаше на този етап бе писането на нещата, които познаваше.
В днешно време Лилура е приела името Джинкс, а истинското си такова ползва единствено върху кориците на скандално еротични книжки, които публикуваше. Рядко излиза, никога в нечия компания, а ако иска такава просто си я поръчва и толкова. Стои си кротко в малка книжарница, едва на две пресечки от дома ѝ в мрачния Фаустус. Продава книги, усмихва се всекидневно, а спекулациите около истинската същност на писателката „Лилура Талута“ я забавляват през нощта, също толкова, колкото и садомазохичните ѝ помисли за клиентите през деня, а защо не ѝ за някой случаен минувач. И макар понякога да искаше да се върне при родителите си и да се отдаде на лек и безгрижен живот, изпълнен с постоянно мързелуване и вечен егоизъм, в тази малка книжарница ѝ харесва повече отколкото иска да си признае. Простият живот бе идеален за вдъхновение и спасение. Поне засега.