Вход
Latest topics
Border
Oh, could I be the sky on the Fourth of July? |
Съб Апр 13, 2024 12:53 am | ||
I'm only honest when it rains Orion Bowden pitch black, pale blue Късно е. Краят на август. Нощта е прохладна, небето чисто. Помниш ли среднощните ни разходки, любима? Когато ме питаше за звездите, а аз откривах целия безкраен гоблен на космоса пред очите ти? Там, сред въртящите се галактики и танца на звездите, сред енигматичните тайни на вселената като че запечатах любовта ни, колкото кратка и да бе тя. Винаги съм бил човек на науката. Търся логиката във всяка малка ниша на съществуването ни. Ние, хората, сме прокълнати. Орисани сме със стремеж да дешифрираме мистериите на сътворението, да проумеем сложното взаимодействие на материя и енергия в космически мащаби. Впускаме се в тази съдбоносна и грандиозна симфония - ръководена от законите на физиката - от родилните мъки на новородените звезди до тихата елегия на умиращите галактики, в отчайващ опит да достигнем финала на безкрайната космическа сага, на съществуването, на живота, на нас самите. Воден от трепкащата светлина на далечни звезди и шепота на космическото ехо, и тази нощ се опитвам да те открия сред звездите. Надниквам през призмата на наблюдението, опитвайки се да разкрия къде сбърках, за да те загубя така окончателно. Математическите формули не могат да открият отговора на задачата. Има твърде много неизвестни. Всъщност... има само едно – ти, любима. Понякога се чудя, още ли плаваш в дълбините на космоса, където властва само мрак. Търсиш ли ме сред звездите, както всяка нощ те търся аз? Ти остана моята космическа енигма, която не можах да разбера. Исках да опитомя неуловимата и тъмна природа на същността ти, да я подчиня на човешките закони, за да те задържа още съвсем малко, още съвсем близо. Разчовърках сложните механизми на грандиозния ти дизайн, за да задоволя човешкото си любопитство и непрестанно търсене на разбиране. А ти погълна душата ми като бездна на черна дупка и просто си отиде. Гася поредната цигара в умиращата тишина на града. Слагам каската и възсядам мотора, поглеждайки звездите гаснещи в огнените нюанси на зората. Паля двигателя и потеглям без посока. Защото, любима, всички пътища ме водят към теб. 26 | human | Lorenzo Zurzolo | orion; Human Posts : 14 | |
Съб Апр 13, 2024 1:19 am | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2457 | |
|
|
Today at 3:18 pm by - luca -
» Запазете своя лик
Today at 2:47 pm by - luca -
» Новини
Yesterday at 4:09 pm by - luca -
» Липсва ми смехът, като въздуха - задушава ме, нямам дъх. Уморена, вън вали, а вътре в мене нямам сили.
Вто Окт 15, 2024 3:31 pm by - luca -
» Отсъствия
Нед Окт 06, 2024 4:23 pm by Insignia.
» Jiyan Seo /third age/pure blood evarrim/ fc: byun baekhyun/ free
Нед Окт 06, 2024 3:56 pm by azai;
» he felt so awfully old and worn, and so young all at once, raw as a wound.
Чет Окт 03, 2024 10:20 am by - luca -
» Sometimes, the wicked will tell us things just to confuse us–to haunt our thoughts long after we've faced them
Чет Окт 03, 2024 10:19 am by - luca -
» “I dreamed of moons that night. Twin screens of themselves: one dark twin, one light.”
Вто Окт 01, 2024 6:23 pm by - luca -