Every man has his thorns, not of him, but in him, deep as bones.”

Да бъдеш добър син в семейство на чистокръвни еварими беше трудна задача. Да бъдеш наследник на семейство на чистокръвни еварими беше още по-трудна задача. Чарлз Розие беше още дете, когато за първи път се изправи срещу абсурдността на обществото им. Бързо му се изясниха очакванията, които имаха към него и му стана ясно, че приключенската му природа не се вписваше в картината, която родителите му бяха обрисували в съзнанието си. Научи се, че трябва да танцува умело около ограниченията и нормите, които бяха поставени. Знаеше какво е нужно да направи, за да бъде добър син. Добър, а не перфектен, защото да бъде “добър син” беше достатъчно, за да не си печели гнева на родителите си. Рано се примири с някои решения, които трябваше да вземе. Изборът му на специализация и следването в университета бяха продиктувани от визията на баща му за бъдещето на рода им. И макар да използваше всяка получена възможност, за да пътува и да се запознава с нови хора, той винаги бе у дома, когато имаха нужда от него. Присъстваше на всяко благотворително събитие, което майка му организираше. Прибираше се за важните срещи, които имаше баща му. Знаеше кога да мълчи и кога да говори. Това бе цената на относителната свобода, с която разполагаше, а той нямаше против да я плати. Все пак му се налагаше му се да компенсира за щетите, които понякога нанасяше на фамилията си. Цената беше поносима.
Нещата се промениха, когато баща му почина. Чарлз обичаше семейството си въпреки всичките им недостатъци. Крехкият баланс в дома им беше загубен след случилото се. Майка му се промени. Стана затворена и студена. В  малкото й добри дни само той можеше да я накара да се усмихва. Това бе цената на любовта й към баща му. Чувството, което бе нетипично за обществото им, имаше своята цена. Чарлз избра да вярва, че времето ще я излекува и ще има повече добри дни. Еваримите бяха дарени с дълъг живот. Щяха да дойдат и по-добри дни. Научи се, че вече не можеше да  замине, когато прецени. Трябваше да контролира поривите си да бъде на различно място, с различни хора, в различна среда. Имаше отговорности, от които не можеше да избяга. Беше готов и да плати тази цена в името на семейството си.
Научи се да носи тежестта на задълженията си с привидна лекота. Отстрани може би дори изглеждаше, че се справя отлично. Познанствата, с които се бе сдобил, се оказаха полезни, въпреки някогашното недоволство на родителите му. Може би дори баща му щеше да се гордее с мъжа, в когото се бе превърнал. Никога не го попита. Въпреки направлението, което бе избрал, Чарлз не потърси съветите на баща си след смъртта му. Отношенията с магията му бяха сложни. Все пак имаше и цена, която не бе готов да плати.