CreditsCodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULESSTORYLINEFACE CLAIMSUSERGROUPSCANON CHARSPRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?17TH Oct 2024Бе извършена проверка на активността. 11TH Oct 2024Обновена е Времевата линия на форума. Публикувани са регламентът и записването за двата предстоящи еваримски съвета, както и регламентът за участие в предстоящия вампирски съвет. 29TH Aug 2024Форумният скин е обновен. 20TH May 2024Пусната е нова анкета, свързана с провеждането на масови събития през летния сезон. Анкетата е активна до 31.05.2024 г. 12TH Apr 2024Бе направена проверка на активността.
Понякога, докато лежеше до съпруга си нощем, застинал в така нехарактерната за него тишина на съня, докато той бягаше изпод нейните неспокойни клепачи, Алисто наистина вярваше, че може да го убие. Пръстите й трепваха с импулса до тялото, плъзваха съвсем нежно по голите му гърди, за да се сключат около твърде често белязаната от чужди устни кожа на шията му. Оставаха там за не повече от минута, позволявайки й поне за кратко да се наслади на така сладкото, ефимерно чувство за власт над съществото и статута на съдбата му, което като всичко останало в споделеното им съществуване по принцип принадлежеше на Казимир; и този момент на контрол, на неизвестност, в който Алисто не бе съвсем сигурна към какво щеше да я тикне лудостта, бавно разяждащата податливото й съзнание, я караше да се чувства най-жива и свободна. Но все пак пръстите й никога не натискаха, въпреки яда, протекъл из вените й като отрова в следствие на купищата лъжи и предателства помежду им, и съблазнителния шепот, пълзящ по дъното на изнурения й ум, защото за всичко в този свят си имаше цена. Повечето еварими го разбираха късно, след като животът ненадейно дръпнеше чергата изпод краката им, пропуквайки илюзията за предоставения от кръвта безлимитен кредит, на който до този момент бяха разчитали да покрива всяка една от прищявките им. Като ги спускаха автоматично на запазените им на върха на хранителната верига места и ги лишаваха от последствия за действията и желанията им в най-важните за развитието им години, родителите ги оставяха да вярват нездравословно дълго, че именно те се раждаха най-свободни — без ограничения, свалени специално за тях от решаващата ръка на семейното богатство. Само че кръвта обвързваше най-силно, материализираща се в отговорност, огъваща раменете до живот. За синовете бе по-различно, те все пак успяваха да запазят част от автономността си, но когато си дъщеря в чистокръвен род — и то в такъв, плъзгащ се по ръба на банкрута, — безгрижието и наивността, дори и в ранна детска възраст, бяха поредният лукс, който просто не можеш да си позволиш. Тогава остават само мечтите и плетеницата от заобиколни начини да ги достигнеш, защото за разлика от семейната обремененост и отговорности, плодовете им не ти се полагат по право. Казимир Елрод бе спасението на рода й и нейното проклятие — необходимото зло, което прие в живота си, без да предполага, че постепенно щеше да й го открадне. Бе опитала да го обича някога, но той не бе мъж, лесен за обичане, с безмерната си алчност и мъртвото си, студено сърце, в което така и не се отвори място за съпругата му, вместо това претъпкано с чужди лица и имена. Първо Амели Калязин, после Моран Нокс — но никога тя, сякаш й се присмиваше, демонстративно наказвайки я за отнетата си свобода, като че ли еваримката бе направлявала ръката му, докато подписваше брачния договор. Нямаше особен избор освен да се примири с хлопната в лицето й врата, с другите жени, с изневерите, дори с копелето, което най-безочливо бе довлякъл в дома й. Защото за всичко си имаше цена. Казимир бе тази за комфорта на близките й, за благоденствието на дъщеря й, за изчистения към целите й път. Някой ден пръстите й отново щяха да се озоват около шията му — някой ден, щом изплатеше всичките си дългове. И този път пръстите й щяха да стиснат, за да съберат неговия. Но засега трябваше да продължи да се преструва, най-вече пред себе си, повтаряйки си, че не изпитваше ревност, завист, любов. Засега трябваше да свали пръсти, плъзгайки ги надолу по корема му, докато сключваше устни с неговите. Защото за всичко си имаше цена.
Today at 15:18 by - luca -
» Запазете своя лик
Today at 14:47 by - luca -
» Новини
Yesterday at 16:09 by - luca -
» Липсва ми смехът, като въздуха - задушава ме, нямам дъх. Уморена, вън вали, а вътре в мене нямам сили.
Вто 15 Окт 2024 - 15:31 by - luca -
» Отсъствия
Нед 6 Окт 2024 - 16:23 by Insignia.
» Jiyan Seo /third age/pure blood evarrim/ fc: byun baekhyun/ free
Нед 6 Окт 2024 - 15:56 by azai;
» he felt so awfully old and worn, and so young all at once, raw as a wound.
Чет 3 Окт 2024 - 10:20 by - luca -
» Sometimes, the wicked will tell us things just to confuse us–to haunt our thoughts long after we've faced them
Чет 3 Окт 2024 - 10:19 by - luca -
» “I dreamed of moons that night. Twin screens of themselves: one dark twin, one light.”
Вто 1 Окт 2024 - 18:23 by - luca -