With each passing year, the shadows take their toll. But you remain.

Утрото отбеляза още един ден, в който бе оцеляла. Беше един от трудните дни, в които животът ѝ се струваше твърде дълъг. Имаше повече такива откакто сестра ѝ беше мъртва. Даника бе намерила своя начин да се разбира със смъртта. Разбираше нейната неизбежност. Тя щеше да дойде за всички тях. Имаше нещо различно в смъртта на сестра ѝ, което не ѝ даваше покой. Имаше нещо нередно, което я остави с чувството, че Астирия си е отишла твърде рано. Това чувство се допълваше от гняв, който подхранваше и желанието ѝ за отмъщение.  Сякаш нечия друга смърт можеше да направи нещата “правилни”, да изтрие болката и гнева ѝ, да ѝ върне Астирия обратно. И макар Ника да разбираше, че отмъщението няма да я излекува или да поправи стореното, тя продължаваше да изпитва този поглъщаш я гняв. Той я изяждаше малко по малко, скрит зад маската на хладнокръвие, скрит от всички освен от най-близките ѝ. Но дори те не питаха. Дългият живот я бе научил, че онези, на които можеше да се довери, бяха твърде малко. Предателството на най-близките болеше най-силно, а Ника нямаше никакво намерение да позволи да бъде предадена. Отново. Това бяха трудните дни за нея. Чувство на безпомощност, гняв и тъга се срещаха, а тя се стараеше да ги запази грижливо скрити от околните. Бранеше болката си толкова ревностно, колкото бранеше и сърцето си. То вече бе разбивано веднъж. Много отдавна. Тя още пазеше спомена за случилото се. Не бе забравила. Не бе простила. Той я бе научил, че трябва да брани сърцето си и да се пази от най-близките си. Бе му благодарна за уроците. Тях никога нямаше да забрави.
Утрото отбеляза още един ден, в който бе оцеляла. А с идването на зората дойде и надеждата, че този ден няма да бъде от трудните. Може би гневът ѝ щеше да затихне поне за миг, а тъгата щеше да я остави поне за момент. Може би я очакваха повече хубави дни. А може би този ден щеше да е по-труден, а всеки следващ ден болката ще става още по-силна.

Даника е родена през епохата на Великата война. Сестра ѝ е най-близкото ѝ същество до смъртта ѝ. Случилото се оставя огромна празнина в сърцето на сукубата, която изглежда, че нищо не може да запълни.