Set my heart on fire Pour gasoline all over my desire When I go up in flames, I'm burning bright I'll tell you it's too late to apologize

Robin
The end of The Third Age
Amber dragon
fc: Zendaya Coleman
еразделни! В най-лютите ветрове! Под най-жаркото слънце! Ти и аз! Аз и ти! Кръвна клетва прошепната в мрака на Сукремал и пусната по течението на мъдрите води! Калъна се! Кълна се!

Краката ѝ потъваха в пясъците на пустинята. Косите ѝ биваха брулени от силните ветрове. Песъчинките полепваха по мокрите ѝ страни. Дрехите лепнеха по кожата ѝ.

Усещаше го близо.

Бе чула жалният му вик.

Реми бе изчезнал преди седмица. Дуото се бе спречкало за пореден път за последният месец. Робин бе казала неща, които не мисли. Брат ѝ бе отвърнал с не по-малко. Двамата дори се бяха сбили. Едрите дракони в цвят охра се бяха търкаляли надолу по дюните в продължение на почти двадесет минути. След това си бяха разменили няколко слаби помахвания на крилете, което бе и колуминацията на конфликта им. Ру бе изгубила баланс, полетяла встрани. Реми я прониза с гневен поглед, а след това бе отлетял. И толкова.

Първите дни не обръщаше внимание на липсата му. Егото ѝ бе прекалено наранено и все още обикаляше затвора в гърдите ѝ подобно на гневен тигър клетката си. След третият ден започна да се чуди. Може би бе прекалила? Може би щеше да се извини ако проклетникът довлечеше проклетият си задник обратно у дома. Само че се бавеше. Подозираше че неговата гордост също се бореше някъде дълбоко.

Края на седмицата наближаваше и Ру често поглеждаше небето. Бе проверила любимите му места няколко пъти, но без успех.

Когато най-сетне чу зовът му в далечината сърцето ѝ потрепери от радост, само за да спре за секунди от ужас. Този писък не бе типичен. Бе изпълнен с болка и зов за помощ. Викаше нея!

Тъмните ѝ ириси намериха стоварилото се от небето туловище и тя се забърза поставяйки ръка на устните си, за да сподави викът, който се надигаше в гърлото ѝ.

- Реми! Реми! - изпищя таркулвайки се надолу по дюната и озовавайки се на няколко крачки от брат си. Долази до близнакът си без да прави опит да се изправи знаейки, че отново ще приключи на земята. Нямаше доверие на краката си.

- Какво са ти сторили! - проплака с пресипнал глас, а ръцете ѝ седяха на леко разстояние от кожата му страхувайки се да го докосне. Люспите по тялото му бяха изстръгнати. Не бе останала и една. Кожата кървеше обилно, а на някои места имаше и едри отворени рани. Тялото едва се надигаше, за да поеме дъх, а след това се застояваше непомръдващо притеснително дълго време преди отново да поеме дъх с усилие.

- Ще повикам татко! Ще повикам момчетата! - дълбоко издишане, а след това главата му се отпусна.

Робин застина страхувайки се да си поеме дъх.

- Реми... - проплака. Побутна брат си внимателно - Реми. - проплака по-високо и продължи да бута създанието пред себе си с надежда, че ще успее да го събуди макар да знаеше, че е безмислено.

- РЕМИ! - изкрещя давейки се в сълзи и се хвърли върху изстиващото тяло.

Какво се бе случило!