born to demon..

1930 г.
Корея е под управлението на Япония и корейските войници са принудени да носят на гърдите си японския герб.
Имаше й масови бунтове на корейци, които не одобряваха това. Искаха своята свобода и независимост. Постоянни лозунги се хвърляха по улиците на столицата и тайни групировки се скитаха по тъмните кътчета на града. Мазетата приютяваха тайните им сбирки и се крояха поредните атентати срещу японската управа и свалянето им от власт.
Чой Те Янг, бе лидер на тайната организация “Слънце”. Името бе избрано по две причини. Теянг от корейски се превеждаше слънце, а и винаги атакуваха точно преди изгрев. Нападаха винаги обществени сгради, където имаше силно японско влияние и присъствие. Въпреки, че бе само на 23 не му пречеше да е лидер и при това добър, защото нямаха една провалена мисия и никой от хората им не бе заловен.
До съдбовния ден
Бе горещо доста задушно лято. Хората се опитваха да се охладят на евтините вентилатори и климатици, които едва смогваха. Скоро слънцето щеше да изгрее и температурите отново да стигнат до над 30 градуса. Милиционерите, които бяха сложени да патрулират нощем се бяха струпали пред общината. Някой им бе подсушнал, че това ще е днешната цел на организация “Слънце”. Един от тези мъже бе и бащата на Те Янг, който бе капитан във военната армия. Въпреки това нищо не спираше сина му да се бунтува срещу управата, дори част от него да са баща му и колегите на баща му, които му бяха като чичовци и в чиито ръце бе израснал.
Хората на Те Янг бяха разположили бомбите малко по-рано вечерта и през деня и трябваше само да ги детонират. Момчето все пак се надяваше, че г-н Чой няма да е близо до някой от взривовете. Те обичаше баща си, въпреки всичко. Старият мъж никога не се бе държал лошо с детето си и го обичаше безрезервно много. Само, че желанието му не се сбъдна. Даже по-лошо. Мъжът влезе в сградата, за да провери за хора секунди преди електронния детонатор да активира бомбата. Момчето влетя бързо в опит да измъкне баща си и така загинаха и двамата.

2024г.
Тео лежеше в удобната си голяма и просторна спалня. Бе прохладно в стаята и на момчето не му се ставаше изобщо от леглото. А и за къде да бърза? Имаше всичко от което се нуждае и му липсваше това, от което не се. Богат, млад и красив младеж в началото на двайсетте си години с неясен произход, но едно сигурно нещо. Желан ерген от почти всяка дама в града. Но колкото бе желан, толкова и ненавиждан. Предимно от мъже, чиито приятелки ги бяха зарязали дори, за да бъдат само за една вечер с Тео.
Момчето не се интересуваше от сериозните обвързвания. За него бяха излишно губене на време и усилия, не че нямаше цялото време на света, като демон. Явно съдбата го мразеше до толкова, че да му позволи да се прероди, но за наказание, че бе причинил толкова страдания и смърт като човек де върна, като демон. Само, че той пак си намери плюсовете на това. Лесно омайваше с чара си, а новопридобитите му сили му позволяваха да е по-бърз и силен, а и някои други умели трикове. От миналото си знаеше, че е умел оратор и пленяваше с думите си всеки, който си бе набелязал за цел. Дори някои големи бизнесмени, които накрая се оказваха, че работят за него, вместо той за тях. Парите си печелеше точно така. С омайване и закупуване на акции в големи мултимилионни и милиардни компании по цял свят.