they have let me burn and left me smoking all my live

Вода.

Навсякъде имаше вода!

Не бе сигурна какво се случваше. В един бродеше между улиците на Лунатион, а в следващият - бе под водата. Прозрачната кутия, която представляваше стаята ѝ в този момент бе обляна от вода навсякъде. Огнено жълти риби плуваха грациозно в огромният басейн над главата ѝ, но елегантните им движения не я успокояваха, а напротив - надигаха още повече огънят в нея. Притесняваше се да докосне прозрачните стени и се ви в средата на своята стъклена кутия. Усещаше въздухът стар и беден на кислород, което допълнително я натоварваше.

Едва забележимата врата се отвори, а ужасът се разля в очите очаквайки водата да връхлети, но не стана нищо такова. В помещението влязоха стройна, чернокоса жена и нисък мъж с тефтер в ръцете. Какво щяха да правят с нея? Усещаше че пламъкът си слаб заради липсата на кислород.

Беззащитна в стъклена кутия.

Сивкавите ѝ ириси не изпускаха от поглед тъмнокосата жена. Щом се приближеше към водната клетка адреналин нахлуваше в кръвоносните съдове на Хелиа. Усещаше разлика в себе си. Искрата ѝ не бе същата и често се чувстваше сякаш я нямаше въобще, но съзнанието ѝ усещаше нещо друго. Бяха набутали в нея друго присъствие; чужда природа, която не чувстваше правилна, но чувстваше силна. В подобни дни нямаше време да мисли върху себе си. Единственият ѝ фокус бяха тъмните къдрици разхождащи се пред стъкленият ѝ затвор. Каквото и да бяха променили, Хелиа усещаше нужда да го използва. Да наказва. За всичко, което ѝ бяха сторили. На нея и на другите. Щяха да плащат много скъпо.

Бленуваният ден така и не настъпи. Когато отново бе върнала свободата си в собствени ръце, тъмните къдрици бяха изчезнали. Наказанието на Енеас бе застигнало грешниците преди огненото духче да може да се усети. В продължение на седмици издирваше познатите лица. Чукаше на различни врати, само за да открие студени, опечалени, огорчени семейства. Само че това не успокояваше телеещият пожар в сърцето на Хелиа. Имаше нужда от отмъщение. Имаше нужда от жертва. Да върне силата в свои ръце. Да я приложи.

Гневът се трупаше, а с всяка следваща затворена врата усещаше притискащо чувсто дълбоко в гърдите си. Щеше да получи отмъщението си! По един или друг начин!

Хелиа е едно от първите духчета от „Домът на сенките”, в резултат на експериментите на еваримите и „Дъхът на Некроманта”.

По време на експериментите едва не угасва в следствие от несполучлив опит за бягство.

Не познава баща си. Знае единствено, че не е бил духче, а представител на друг вид раса. В следствие на наследената от майка ѝ природа, остава и израсва под нейните грижи в обществото на огнените духчетата.

В началото има проблем с контрола на новите си сили, но посвещава голяма част от времето си, в овладяване им.

Изпускала е силите си извън контрол няколко пъти нанасайки не-сериозни вреди.