улетай на крыльях ветра

"Пей ми, пей, ветре бързобежен,
за фиорди кристални в поглед премрежен,
за лавини Арктниски и пухкав сняг,
де що властва един само пак -
Сиел бог зимотворен,
безмерен,
цар, ветре, на твоите братя многобройни,
и следват го него дивни архони.
Първа бе Седи белоскрежна,
що го бе под крило скрила,
пазила, калила.
Пей ми, ветре, пей и запей,
а после в погледа мой се влей
и дай ми взор - от черното в бяло,
и от бялото в цветна дъга,
че бил съм аз, ветре мой всеобзорен,
с очи фиордови, ала поглед невиден,
що ми бе взет, свиден,
и даден,
благодатен,
от Сиела сам - благословен,
за да биде и пребиде
дух мой освободен.
И пей ми, пей, ветре бързобежен,
братко мой, поглед премрежен
ти
ми
бъди. "