Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 43 потребители: 5 Регистрирани, 0 Скрити и 38 Гости :: 1 Bot.adorel, .neron, elayane., erinna daelarien, oraya kalyazin;
Най-много потребители онлайн: 219, на Пет 18 Окт 2024 - 13:30
just keep swimming |
Вто 21 Май 2024 - 21:09 | ||
omnia avare trueborn vampire/third age fc: taylor lashae - Скрий се, Оми. - усети топлите устни на майка ѝ да докосват нежно челото ѝ, а след това я избута към мазето. Единственото място, на което можеше да се скрие преди те да са я открили. - Мамо. - проплака без да пуска ръката на майка си. - Качвай се на кораба. И отплавай без да ме чакаш. Не търси баща си. Просто върви. - ръката на майка ѝ се изненза между пръстите ѝ и за последно видя сянката на нежната ѝ фигура да се изнизва нагоре по стълбите с меч в ръка, готова да брани дома и семейството си. Излезе през задната врата леко снишена, за да не я видят. Писъците бяха навсякъде. Мъжете се сръжаваха. Жени с деца се опитваха да избягат, но биваха посечени в отчаяния си опит за спасение. Във въздуха се носеше отровния мирис на кръв и смърт. На хиляди сърца спрели да бият изведнъж. И там сред тихото море леко се поклащаше гордо Ерелия - корбът, който ѝ предлагаше единствено спасение. Сега той гореше. Пламъците разяждаха дървото заключило хиляди спомени, смехове и звъннът на удрящи се мечове. Тъмните платна бяха станали на пепел. Всичко, което беше останало бе един огромен въглен, който потъваше бавно. Нямаше път за бягство. Разбра го много преди нечия ръка ръка да я повали на земята и да завърже ръцете ѝ. А очите ѝ до последно гледаха как единственият ѝ път за бягство бива погълнат от морето. Дори не осъзна кога беше подредена в онази дълга редица до други момичета като нея, възрастни хора и оцелели. - Убий го. - нареди за младото момче до нея. Познаваше го. - Хъм... - замисли се когато погледа му спря върху бледото лице на Омниа. Кимна към един от мъжете си, а той на свой ред побърза да я изправи на краката ѝ. - Завърти се. - нареди първият мъж - очевидно техния водач, а момичето изпълняваше послушно. Усети очите му да обхождат тялото ѝ, а след малкото кръгче, което бе принудена да направи кимна одобрително. - Взимаме я. - двама от мъжете му я хвнаха здраво и я избутаха към кораба където вече виждаше момичета на нейната възраст облени в сълзи. Конят препускаше през гората. Не помеше преди колко време беше тръгнала, нито от колко дни не бе яла. Преди да успее да стигне до какъвто и да било признак на цивилизация, ръцете ѝ изтръпнаха и изпусна юздите падайки от коня. Изгуби съзнание. - Намерих я на пътя. - нямаше сили да отвори очи, но чуваше разговора състоящ се около леглото ѝ. - Маркъс, не може да водиш непознати момичета в имението, колкото и зле да изглеждат. - скара се женски глас. - Тя е колкото Лисабел. - някаква тъга се прокрадна в гласа на мъжа. Настъпи тишина. - О, мили. Знам, че ти липсва, но... виж, дъщеря ни може и да е жива. - Лиза, никой не знае какво се е случило с нея. Никой. Нима не искаш да си имаш дъщеря? Нима не ти липсва толкова колкото и на мен? Може би момиченцето ти е там някъде. Подобно на това тук и други двама се чудят дали да я задържат или да я пуснат така безпомощна на вълците? Може би това е нечие дете. Знаеш какво би искала майка му, нали? - последва още много тишина. Толкова много, че Омниа реши, че вече отдавна е изгубила отново съзнание. - Добре. - чу се звук от токчета, а след това Оми отново изгуби съзнание. NC може ли да смените името ми на omnia avare. | omnia avare. Trueborn vampire Posts : 68 | |
Вто 21 Май 2024 - 21:42 | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2454 | |
|
|
Today at 10:21 by -alice.
» Върнете своя герой
Today at 8:17 by alasdain ghreidheir.
» Новини
Yesterday at 16:09 by - luca -
» Липсва ми смехът, като въздуха - задушава ме, нямам дъх. Уморена, вън вали, а вътре в мене нямам сили.
Вто 15 Окт 2024 - 15:31 by - luca -
» Отсъствия
Нед 6 Окт 2024 - 16:23 by Insignia.
» Jiyan Seo /third age/pure blood evarrim/ fc: byun baekhyun/ free
Нед 6 Окт 2024 - 15:56 by azai;
» he felt so awfully old and worn, and so young all at once, raw as a wound.
Чет 3 Окт 2024 - 10:20 by - luca -
» Sometimes, the wicked will tell us things just to confuse us–to haunt our thoughts long after we've faced them
Чет 3 Окт 2024 - 10:19 by - luca -
» “I dreamed of moons that night. Twin screens of themselves: one dark twin, one light.”
Вто 1 Окт 2024 - 18:23 by - luca -