Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?20TH
May 2024
Пусната е нова анкета, свързана с провеждането на масови събития през летния сезон. Анкетата е активна до 31.05.2024 г.
12TH
Apr 2024
Бе направена проверка на активността.
6TH
Apr 2024
Активно е седмото Масово събитие на форума.
6TH
Apr 2024
Форумният скин е обновен.
22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните.
Вход

Забравих си паролата!

Active stuff
Latest topics
» Отсъствия
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyВто Юли 16, 2024 7:38 am by andarta.

» Вземете важен герой
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyПет Юли 05, 2024 11:32 pm by - luca -

» Запазете своя лик
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyПет Юни 28, 2024 12:00 am by - luca -

» the skeletons of the past must not hold back the dream of a new life
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyНед Юни 16, 2024 10:55 pm by - luca -

» natural born sinner.
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyПет Юни 14, 2024 9:11 pm by - luca -

» Върнете своя герой
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyПон Юни 10, 2024 12:25 am by - luca -

» I N S A T I A B L E
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyСъб Юни 01, 2024 3:31 pm by - luca -

» Важни съобщения
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyЧет Май 30, 2024 2:31 pm by - luca -

» ❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜
❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜ EmptyЧет Май 30, 2024 2:21 pm by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 90, на Пон Апр 29, 2024 5:44 am

❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜

 :: It's time to write a new story :: Characters files Предишната тема Следващата тема Go down
Чет Май 30, 2024 2:11 am






lord byron
merikh godrick byron
Знаеш името ми, но не смееш да го кажеш. Нищо вкусно във живота нямаш сила да откажеш. Аз съм онзи, който ще напълни празната ръка и слага малка лихва, но какво пък от това? Просто някой ден желая твоята душа.

Vampire Lord
First Age
FC: Tom Hughes


Пръстите ми си проправиха път из разкъсаната плът там, където би трябвало да бъде разположен гръкляна ѝ. Обагрих инак бледата почти сива кожа в алени нюанси на все още горещите кърви, бликащи като планински ручей от трупа в краката ми. Разтърках палец в показалеца и средния пръст, заигравайки се с топчестия сасирек помежду им, като оглеждах внимателно консистенцията на веществото. Сетне облизах живителната течност само за да потвърдя предположенията си. Горчиво. Като разлятото по пода вино. Като разочарованието в застиналите ѝ очи. Като апатията заклещена в гърлото ми. Горчиво като вечното проклятие наречено живот.
Изправих се и преминах покрай огледалото, застивайки пред празното отражение. Някога, толкова отдавна, аз самият бях заключен от другата страна на стъклото, където безмълвно наблюдавах как дните прерастват в нощи, сетне в месеци и години. Изучавах онзи, чиято сянка бях, дори когато слънцето не грее. Всяко потрепване на пръстите, всяко премигване на клепките, извитите устни от ярост и грачещия смях от загубата. Но какво разбираше той от загуба, когато съдбата сервираше всичко пред алчните му ръце на златен поднос? Имаше всичко, но никога не бе достатъчно. Имаше нея, но тя бе просто пешка в грандиозната му игра. И царицата на моята шахматна дъска.
Тя го обичаше въпреки грозотата на катранената му душа. Въпреки синьо-лилавите съзвездия по кожата, които всяка утрин прикриваше с обилно количество грим. Въпреки насилието, с което обладаваше тялото ѝ в тъмните часове на денонощието. Въпреки мръсните слова, с които я заливаше, когато всеки опит за наследник умираше още в зародиш. Тя го обичаше, защото той нея не искаше. Обичаше и за двама им. И прощаваше. Прости му и когато извърши най-големия грях срещу чистата кръв във вените. Прости му за мен.
Приближих масата и избърсах кървавите следи от пръстите си в една от префърцунено сгънатите салфетки. Посегнах към джоба на палтото връз стола и издърпах кутия цигари и запалка. Облегнах тяло на перваза при открехнатия прозорец и пуснах пламъка на свобода, докато съзерцавах как огъня разяжда хартиена връх на белия цилиндър. Удоволствие. Изпитвах особено удоволствие да наблюдавам как пламъкът го изяжда, да гледам как почернява и и се променя. Навярно защото ми напомняше за нея и онази паметна нощ, в която краят бе самото начало.
Годрик, моят създател, не бе доволен от творението си. Смяташе ме за мекушав и слаб. А може би ревнуваше: от очите на жена си вперени в мен, от усмивките заключени между разговорите ни, от копнежите прикрити в сенките ни. Затова пожела да я поквари. Да я жертва само за да издигне от пепелта ѝ друга в неин образ и подобие.
Старите хора имат една поговорка: кучето не хапе ръката, която го храни. Ала за моя стопанин съдбата щеше да направи изключение. Голите гори не можеха да го скрият от приближаващата смърт. Дори не осъзна кога се появих зад гърба му, нито кога ръката ми прекърши чупливата клетка на сърцето само за да изтръгна туптящия орган извън безжизненото тяло. Пръстите ми пулсираха в такт със сетните трепети на пихтията, стекла се по скованото в ужас лице на еварима. Последва писък. Далечен и жален. После оранжеви и червени краски лумнаха насред черния фон. И не остана нищо. Само пепел и дим от руините на една история.
Стъпките ми отекнаха във вакуума от тишина. Изтърсих пепелта над безимената си жертва, а когато приключих с цигарата загасих непотребния фас в окото ѝ, което така досадно ме гледаше. Тя нямаше вина за моята трагедия, но все някой трябваше да плати сметката накрая. А моят касов бон бе голям, пък нейната раса - богата.



✧ Мерик Годрик Байрън - когато бива създаден, вампирът не получава свое собствено име, тъй като Годрик вижда своето творение като нищо повече от личен огледален образ, частица от самия себе си, затова не го окачествява като самостоятелна личност. След трагичните събития, лордът сам подбира собствено име със силна символика в себе си. Званието Мерик идва от арабски сукремалски и означава смърт, избивам/убивам - отражение на действията му към създателя си. Годрик - името на еварима - взима за бащино такова, за да не забрави никога чудовището, от което произлиза. Байрън - моминското име на съпругата на създателя му и негова собствена възлюбена - приема за своя фамилия в памет на невинната жертва от злощастната развръзка на взаимоотношенията между вампир и създател.
✧ Амулетът, който го пази от слънцето, е изключително уникално бижу с не по-малка сантиментална стойност от името, което носи. След пожара, сред останките на миналото, Мерик открива брачната халка на Аделайн, която заедно с тази на Годрик претопява. С помощта на знатен еварим-алхимик от същото злато изработват пръстен, в чийто скъпоценен камък циркулира есенция от кръвта на създателя му. Амулетът е специален, защото в него е втъкана магия - проклятие, което кара всеки сдобил се по нечестив начин с украшението да линее, а с времето и почине, независимо дали го носи или не.
✧ Мерик няма свой клан. Въпреки че е лорд, той отказва да създаде свои отрочета през изминалите три епохи. Освен като вълк единак, вампирът е познат сред своите със силно изявената си неприязън към еваримскито съсловие. Не е без известно също, че през хилядолетията, особено по време на войната, е бил причина за не малко смъртни случаи на еварими, предимно чистокръвни. След потушаването на конфликта и началото на просперитета, Мерик се оттегля за кратко в някогашните вампирски земи, а към края на Третата епоха се преустановява във Валон, на същата територия, на която някога се е издигал домът на създателя му. В момента води необичайно тих начин на живот, като избягва конфронтация и като цяло общуване с повечето раси, дори неговата собствена, ако такова не е крайно наложително.



NC





Byron.
Vampire lord
Byron.
Posts : 22
Върнете се в началото Go down
Чет Май 30, 2024 2:21 pm
Accepted
Добре дошли в света на Авликейн!
Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате!
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2387
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: It's time to write a new story :: Characters files-