I N S A T I A B L E

Аленият поглед се отрази в разпилените парченца от огледало.
- Виж какво направи. - едри, надути от напрежение вени чертаеха по ръцете на възрастната жена. Гласът бе дрезгав. Аромат на мента изпълваше ноздрите му. Женската ръка пое рамката на дребното огледалце.
- Остави го! - изръмжа мижкият глас с нисък, басов глас и потракващи зъби. Зверска паст готова да прегризе живителната нишка на човекът пред него.
- Ще го оправя. Ще го оправя. Всичко ще е наред. - събираше острите парченца непохватно в мръсната си, вече избеляла от времто, пола. Ръката му рязко хвана нейната,а пърчето в дланта ѝ се заби дълбоко.
- Боли ме. - изхлипа възрастната опитвайки се да предпази останалите парченца със свободната си ръка - Ще го оправя. Обещавам. Само трябва да бъде залепено с правилното лепило. - думите започнаха да се давят в гласните ѝ ридания и реките от солени сълзи стичащи се надолу по набръчканата от времето кожа.
- Остави го. - тонът му омекна, а в аления поглед проблясна жал.
- Ще го оправя. Знам как. Видях ги. Видях. - жилите на врата ѝ се бяха изопнали от напрежението бушуващо в тялото. Вгледа се дълго и настоятелно в светлите ѝ ириси. Нямаше спасение. Нямаше надежда. Хората бяха финни същества. Понякога му се струваха прекалено крехки за този свят.
Грубо отне стъклата от ръката и скута ѝ и ги захвърли настрана. Сграбчи я за раменте знаейки, че там ще останат лилави следи уличаващи го в ядът, който изпитваше в момента. Не заради нея, разбира се. Не можеше да се ядосва на нея. Никога нямаше да бъде способен. Дърпането ѝ в отчаяни опити да се измъкне от него повали и двама им на земята. Придърпа я към себе си в леко груба, строга, но все пак прегръдка. Притисна главата ѝ към гърдите си, точно както майка утешаваше детето си, а след това положи брадичка върху косата ѝ.
- Всичко ще мине. Ще мине. Отпусни се. - прошепна през стиснати зъби ударжащи първичните, тъмни емоции надигащи се в душата му.

Чу как човешката жена се размърда зад него на дивана. Отвори бавно очи. Гърлото я болеше, а дясната ѝ ръка бе увита в бинт. Притвори отново очи осъзнавайки какво се бе случило. Тишината остана още няколко дълги минути между тях. След това погледа ѝ потърси мрачната му сняка в стаята. Лунната светлина очертаваше фигурата по призрачен начин. Познаваше го от малка. Живота ѝ вече вървеше към края си и все още не бе свикнала с притока на адреналин, който крещеше на сетивата ѝ - Опасност!
- Колко зле беше? - прошепна осъзнавайки, че глсът ѝ едва се чуваше. Вероятно бе викала дълго време.
- Вярваше, че си ги видяла в огледалото. - отвърна ѝ някак делово.
- Не е чак толкова зле значи.
- Огледалото се счупи и беше убедена, че ако го залепиш с вените си ще направиш портал към света на Одеан, а с въже от косите си ще успееш да ги върнеш в нашия свят. - строг тон и гъст кичур от коса появил се от мрака в ръцете ѝ. Чувстваше се сякаш отново бе малко дете, а баща ѝ се караше за някоя сериозна беля, която бе свършила.
- Мисля, че е време да те освободя от клетвата. - отвърна тихо прокарвайки пръсти през кичурът. Мъжът рязко извърна поглед и я погледна през рамо. Присви очи сякаш преценяваше нещо. За секунди ѝ се стори че мускулите му се отпускат някак безпомощно, но веднага след това върна поглед някъде отвън, на улицата.
- Готова ли си?
- Не. - бързо отговори - Но това не е живот. - изправи се внимателно усещайки болка навсякъде по тялото си - Тази вечер.
- Добре. - отговори сухо, а след това изчезна в мрака на тихият апартамент.

Baelfire || Second Age || Demon

FC: Dylan O'Brien