natural born sinner.

Мерида. Плод на афера, която майка и - чистокръвна еваримка, държаща на статута си в обществото, така отчаяно се опитваше да скрие от по-възрастния си съпруг. Ала изглежда, че Дилук бе решил лъжата и да излезе наяве, когато от инкуба младата еваримка забременя с дъщеричка.
В първите години от живота на Мер бе лесно да скрие демонския и произход. Проклетото дете дори не се бе родило сукуба, а сякаш самата Съдба отново си играеше грозна шега. Момиченцето бе нисш клас демон, което може би беше за добро. Така майка и по-лесно можеше да запази мрачната си тайна за една изневяра, която продължаваше по-дълго, отколкото изобщо трябваше. А възрастният и съпруг вярваше, че най-накрая има наследник, след като любимата му жена бе загубила живота си нелепо във войната, докато в утробата си носеше сина им.
Лесно се поддържаше илюзията, че Мер е еварим - тя самата отделяше дълго време в това да се учи на магия покрай майка си, която имаше за задача да я обучава на всичко, което знае, докато татко и като глава на семейството бе зает с еваримски дела. Но когато идваше време за избора на специализация... истината не можеше да бъде укрита повече. Това предизвика гнева на този, когото считаше за свой баща, а за да се отърват от нея и да заличат глупавата си грешка, Астерин побързаха максимално бързо да намерят чистокръвен съпруг за нея, а веднага щом успяха да дадат ръката на 19-годишното демонско момиче на Невън Балмонт, изтриха Мерида от живота си.
Но водена от чувство за вина, Мер му разказа това, което знаеше за себе си. Това, което родителите и бяха принудени да и разкрият, докато с отвращение събираха всичките и вещи в чували за смет. А отвращението пламна като пожар и у него на мястото на онова безразличие, с което я гледаше.
Няколко месеца Невън я толерираше под покрива си въпреки ненавистта, която чувстваше към избора си и към лъжите на семейство Астерин. А когато се прибереше след тежък ден, се губеше под ласките на все още неопитната Мер, която дори не бе докосната преди него. Самата тя се чувстваше така, сякаш му принадлежи, което му даде основание да превърне в реалност това нейно чувство. В новооснования тогава квартал Евилон вече се носеха слухове за жени и мъже, които преживяваха именно продавайки любовни ласки на всеки, който е готов да заплати за тях. Невън се превърна в неин сводник и и даде псевдонима Алура, на което тя не желаеше да се възпротиви от желание да угоди на съпруга си, а когато няколко години по-късно разводът им вече бе факт, той бе изчезнал от живота си. Последно Мерида бе чула, че той живее някъде из Сукремал, но така и не понечи да го потърси. Тогава я беше страх.
Днес просто и беше безразлично.
И поглеждайки назад, осъзнаваше, че да бъде под закрилата на Ариман точно както всички, продаващи тялото си на негова територия, не беше чак толкова лошо. Учеше я на уроци, откъсваше я от наивността и любовта, които тя носеше със себе си като зестра, когато бе встъпила в брак. Държеше ума и хладен, а морала надалеч.