There is no rose without a thorn

Дълго преди оръжията, бомбите и небезизвестните токсични химични елементи като арсен и живак, най-лесният начин да се отървеш от проблем перманентно бил да се възползваш от това, което природата предлага. От отровни змии до растения, естественият свят е бил толкова подходящ доставчик на смъртоносни оръжия, колкото всички, които хората са успели да проектират сами. И колкото и историята да е пълна с разкази за войни и смърт, много от най-завладяващите и запомнящи се убийства, са станали чрез отравяне. С правилната отрова и правилния метод на приложение, да можеш да се отървеш от неприятен съперник (или дори съпруг или родител) някога е било безценно умение.

Именно в тази умелост семейство Белмонт бяха впрегнали всички сили и знания. Корените на фамилията от чистокръвни еварими можеше да се проследи назад чак до Първата епоха, когато вещината в билкарството беше чист и трудно проследим начин да пратиш някого в Одеоновите земи за постоянно. Трима братя оглавяваха семейното име и тримата изявени алхимици с хъс и желание да надскочат границите на човешките разбирания. Само един от тях обаче беше дарен не само с остър ум, но и бизнес нюх, който щеше да постави непоклатими основи за поколения напред.

С течение на времето нуждите на хората се меняха, а настъпването на Великата война наложи неотложна необходимост към средства за оцеляване. Смъртта беше твърде често срещано явление и животът се оказа крайно ценна монета за търгуване. Вилхелм Белмонт, за разлика от закостенелите си роднини, бързо съумя да преустанови работата си и да насочи цялата си енергия в съставянето на церовѐ, обезболяващи и всевъзможни форми на лечебни отвари с животворен характер. Не го правеше от любов към човечеството и боговете, а от чисто прагматична гледна точка, трупайки дивиденти, слава и пари на гърба на нуждаещите се. И трудът му много скоро даде главоломен резултат.

С настъпването на годините на Просперитета, Вилхелм имаше солидно притежание, което да инвестира в изграждането и развитието на фармацевтична компания, която до ден днешен държеше монопол в цял Валон по производството и разпространяването на лекарствени продукти. Работеше в тандем със съпругата си, чиито прецизни умения на пазител на знанията допринасяха за развитието и усъвършенстването на всеки следващ продукт. Разбира се, имаше и своите верни работни пчелички – изтъкнати алхимици от цялата страна – които смирено се подчиняваха на всяко изискване, стига да имат поле за изява и експерименти. Съществуваха слухове, че зад всеки нов медицински пробив се крият налудничави, криворазбрани и нехуманни опити, но нищо не можеше да бъде потвърдено и разследвано. Гнездото не издаваше тайните си и не допускаше чужди в сакралния семеен кръг.

Компанията на Вилхелм бе най-голямото и крепко постижение в живота му. Важно почти толкова, колкото едничката наследница, която щеше да оглави фамилията, когато Одеон му потърсеше сметка. Видалия Белмонт не бе като баща си. Липсваше блясъкът на безскрупулност и коравосърдечие в очите ѝ. Бе находчива, прецизна, обрана и превъзхождаше по знания и умения всеки един алхимик под опеката на татко си, него самия включително. Бе прекарала по-голяма част от живота си в придобиването на множество и разнородни научни степени из валонските университети, за да спомогне развитието си в средите на еваримите. Омъжена бе рано и макар бракът да бе по сметка, съюзът ѝ с Фредерик Блекууд беше дал живот на цели три деца – Евърет, Елио и Елана.

Вида вярваше, че баща ѝ е вечен, като хилядолетна статуя непокътната от времето и премеждията по пътя към върха. Не подозираше, че Съдбата бе запратила черни облаци над семейство Белмонт и нямаше никакво намерение да смъкне покрова от главите им. Първата свещ, която запали, бе за съпруга си, който бе покосен от внезапна смърт причинена от прокълнат предмет. Десет години по-късно, на празника на Луминарея, баща ѝ – член на съвета на Чистокръвните – се прости с живота си заради нападение от вампири. И просто така, непоколебимият Вилхелм се превърна в поредния ковчег в семейната гробница, а Видалия - в глава на семейство, чиито основи, колкото и солидни, бяха разклатени от вятъра на промяната.