Adeleine Larue | Pure-blood Lorekeeper | FC: Diana Silvers

Огънят, тази древна и неукротима сила, е парадоксът на съществуването, въплъщаващ едновременно разруха и прераждане. Пламъците му трептят като мрачен шепот, поглъщайки света с ненаситен апетит. Това е въплътен хаос, буря от разрушение, която опустошава безмилостно, оставяйки след себе си само овъглени останки. Подобно на безскруполна сила на природата, огънят унищожава всичко, което някога е стояло с гордост и цел, погубвайки внимателно изградения ред на живота с безразличието на самото време.

И все пак в самото му унищожение се крие по-дълбока истина – сурова красота в пречистващия му гняв. Изгорената земя, почерняла и безплодна, се превръща в празно платно за нов растеж. Пепелта, която пада като сенки, ражда свеж живот, сякаш яростта на пламъка е само необходима прелюдия към обновлението. Огънят е смъртният звън на старото, но също така и акушерката на новото, вечен цикъл на разпадане и регенерация.

Има нещо почти трагично в тази двойственост, меланхолична елегантност в начина, по който огънят едновременно унищожава и създава. Това е изгарящото напомняне, че от останките на това, което е било, може да се издигне нещо друго, не като просто ехо от миналото, а като ново начало, изковано в тигела на загубата. Подобно на страниците на стар том, погълнат от пламък, огънят трансформира историята на живота в нещо по-мрачно, по-богато и по-дълбоко, където краищата никога не са наистина окончателни, а началото винаги носи тежестта на това, което е било преди.

Огънят изпепелил дома на Годрик и Аделейн Нахтигал трябваше да сложи край на зверствата. Трябваше да заличи следите на чудовището и всичко, до което някога се е докоснал и омърсил със самото си съществуване. Вместо това след себе си остави бродник, по негов образ и подобие, като проказа да сее смърт на всяка следваща крачка. Него и невинна косвена жертва, обречена да се лута из тъмните стерилизирани коридори на собственото си съзнание.

✧ Аделейн Байрън-Нахтигал е чистокръвен еварим от малък, но стар род на Пазители на знанието. Омъжена е съвсем рано за Годрик Нахтигал, който въпреги благия си образ се оказва най-големият кошмар на Ади. По-малко от година след сватбата, съпругът ѝ започва да упражнява психическо и физическо насилие над жена си, като я държи отговорна за всеки неспулучлив опит да имат деца. Известно време губи интерес към нея, зает с най-значимото си творение и най-голям грях според еваримското съсловие, именно създаването на вампир. Появата на кръвопиеца (по-късно приел името Мерик Годрик Байрън) се превръща в повратна точка в отношенията между съпрузите. Умопомрачен от гнева си, Годрик принуждава жена си да последва примера му и да създаде свое копие, но планът му бива осуетен, а живота отнет от собственото му творение.

✧ Нощта, в която Годрик бива убит, Аделейн в пристъп на паника подпалва дома си, където се вярва че загива погълната от пожара. В действителност обаче Съдбата се смилява над клетницата и случайни свидетели на огнения ужас измъкват момичето изпод пепелищата. Прекарва дълго време в болница, в кома. Когато се събужда няма никакви спомени за живота си, дори нощта на пожара се размива в съзнанието ѝ. Единственото нещо, което напомня за миналото ѝ е медальон със собственото ѝ име.

✧ Прекарва дълги години по институции, докато се закрепи физически и психически. Взема нова фамилия на случаен принцип и сега се подвизава като Аделейн (Ади) Лару. По настоящем притежава малък антикварен магазин в сърцето на Лунатион, над който се помещава малко студио, където живее.