Тялото й тръпнеше в очакване да види лицето от другата страна на стъклото. Ритъмът на сърцето й рязко се беше забързал. Опита се да обере част от емоциите, които прозираха зад всеки неин поглед и всяко движение. В спомените й майка й беше строга и изискваща. У Сабин бе останало едно особено чувство, което носеше в себе си през целия си съзнателен живот. Не искаше да разочарова жената, която очакваше да види отсреща. Това бе достатъчно, за да намери сила да скрие част от емоциите си.
Затаи дъх в момента, в който я видя. Изглеждаше точно така, както я помнеше. Помнеше ли я наистина? Или съзнанието й бе превърнало стотиците снимки в спомени? Не беше сигурна. Бе прекарала твърде малко време  с родителите си. Знаеше, че те не бяха винаги у дома, както Джейми беше. Не се прибираха веднага, когато децата им имаха нужда от тях. Знаеше, че сега щеше да бъде друга Сабин, ако беше възпитана от тях.
- Сабин? Моята Сабин?
Едва в този момент Саби си позволи да си поеме дъх. Майка й беше отсреща. Тя беше истинска. С години бленуваше за този момент. Да я види отново. Да чуе гласа й.
- Джеймс не е тук?
Сабин поклати глава, неспособна да отговори на въпроса й веднага. Не разбра усмивката, която се появи на лицето на майка й. Не знаеше защо така и не каза на братята си. Подозираше, че Джейми нямаше да я спре. Щеше да поиска да я придружи, но нямаше да я спре. Тя искаше да може да поговори свободно с майка си. Подозираше, че присъствието му щеше да ги ограничи. Той ги пазеше от всичко, но най-вече от родителите им. Никога не го бе разбирала напълно, но му беше благодарна, че винаги беше там за тях. Знаеше, че на него дължеше щастието и спокойствието си. Жалко, че искаше единственото нещо, което им беше отнел.
- Не. Исках да дойда сама. - думите най-после намериха своя път. Щеше да мисли как да каже на братята си след това.
- Това е добре. Има неща, за които трябва да поговорим.

***

Сабин е дъщеря на Джонатан и Шарлот Дамодред. Когато е още малко момиче, родителите й са осъдени и влизат в затвора. Сабин и близнакът й остават под грижите на по-големия им брат - Джеймс. Тримата се местят заедно във Ваурора скоро след случилото се, където живее и до днес.

Двама близнаци, една кръв, двете половинки на една съвършена цялост, а в същото време толкова различни. Сабин винаги търсеше отговорите дори там, където не можеше да ги открие, а Соларис... колкото и да не обичаше да бездейства, колкото и да обичаше да постига всяка своя цел, понякога сам избираше да не знае. Както бе и с родителите им. Никога не бе проявил желание да се срещне с тях, никога не пожела да чуе тяхната гледна точка, никога не попита Джейми какво се е случило, защо и как. Дори да го интересуваше, дори мисълта често да го тревожеше късно нощем, това бе граница, която Сол вероятно никога нямаше да прекрачи. Вярваше безусловно на брат си, възхищаваше му се с всяко парченце от сърцето си и колкото и клиширано да звучеше, понякога мечтаеше да бъде като него. Джеймс бе се превърнал в майка и баща за Сол, който от своя страна понякога се превръщаше в леко досадния, твърде загрижен брат за Сабин. Беше по-малък от нея с броени минути, но въпреки това желаеше да бъде неин закрилник, да я предпази от всичко онова, което светът можеше да и поднесе и с което да я порази. А кой знае, може би пък един ден тя щеше да отвори очите му за всичко това, от което той умишлено извърташе глава и към което не желаеше да погледне, защото не го считаше за нужно. За него семейството му не бе съставен от двама родители, които съвсем смътно помнеше. Семейството му бяха само Джеймс и Сабин, а вече и Мора.

***

Соларис е по-малкият брат на Джеймс Дамодред и близнак на Сабин. След като родителите им влизат в затвора, се мести с брат си и сестра си във Ваурора, но в последните няколко месеца живее във Фаустус, съвсем близо до границата с Ваурора. Първоначалната специализация, към която се насочва, е тази на пазител на знания, но след около година практика сменя специализацията си и избира тъкачеството на рими. Негов ментор е Моран Нокс, за която той отскоро работи почасово. През останалото време е киносценарист и драматург, с което се занимава от 16-годишен.

(Сюжетната линия е обсъдена с Моран.)