Липсва ми смехът, като въздуха - задушава ме, нямам дъх. Уморена, вън вали, а вътре в мене нямам сили.

АЛИС ЗЕНИК
23/230
НЕЧИСТОКРЪВЕН ЕВАРИМ
АЛХИМИСТ
fc: kaya scodelario

Островът бе потънал в тишина. Кръвта отдавна бе засъхнала по ръцете ѝ. Гърдите ѝ се надигаха на пресекулки. Песъчинките полепвахан по потната ѝ кожа.

Още един ден беше отминал. Преди години се бе отказала да ги брои. Резките по Голямата скала - продълговат камък висок и широк два пъти колкото нея - вече отдавна бяха заели всичкото предоставено място. Нямаше смисълн да мери нещо, което можеше да продължи цяла вечност. Дори не бе сигурна кога присъдата ѝ бе влязла в действие. Отне ѝ известно време да различни сънят от реалността. По нейни спомени всичко бе започнало с грандиозното околосветско пътешествие, което бе подарък за рожденият ѝ ден. Помнеше нощните забави на кораба. Помнеше и сирената. Помнеше всичко лошо, което се бе случило на Непотопим. Може би още тогава трябваше да се усети, че реалността е далечен браг, Що за име на кораб - Непотопим.

Веселите песни и лекото полюшване на водният съд изглеждаха като далечен мираж, каквито със сигурност бяха. Времето бе относително и нищо не изглеждаше реално, но страховете изникващи от почвите на това забравено от света място бяха съвсем искрени. Личният, персонален ад специално подготвен и режисиран за Алис. Алхимиците, които имаха желанието да си играят с божественият ред и написаното от Дилук не получаваха просто плесване през ръцете или експлодирала колбичка в лицето.

Земята затрепери.

Алис вдигна поглед към звездите, а след това ги върна отново към танцуващият пясък в крата си. От дълго време не я бяха изненадвали със земетресение. Крива усмивка увенча лицето ѝ , а след това някакъв тътен зад гърба ѝ привлече вниманието ѝ. Дърветата падаха с трясък някъде в дълбините на джунглата, а след това хиляди листа политаха нагоре към звездите, където сякаш... сякаш се бе пропукала дупка? Ярък лъч светлина нахлуваше през безкрайният мрак.

Какво точно се случваше?

Зад нея островът се рушеше, а пред нея беше безкраен океан. Нямаше как да бяга. Не бе сигурна, че и би трябвало. Светът изчезваше докато ярката светлина не озари болезнено всичко. Зеник прикри очите си с ръце.

Отвори очи...

- прекарала е последните трийсет години в кома. съзнанието ѝ е било в плен на дълъг кошмар - наказание от божественият свят за нанесена обида.
- има гарван домашен любимец.
- родители: демон и еварим - плод на изневяра. шшш, тихо!
- в обществото е представена като чистокръвен еварим от майка си - чистокръвна, която малко по-късно умира.