the aegis clan (0/3)

THE BANNER — FREE
Чело Диаман, който в сравнително късият си вампирски живот дори не бе и доближавал виолончело, можеше с ръка на небиещото си сърце да каже, че не си спомняше как точно бе приел да стане част от субкласите на Артемис Катаегис. Кланът на Егидата, както лордът наричаше тези следващи го, бяха малобройни и рядкост заради придирчивостта на гореспоменатият прогенитор. Всъщност, Чело не помнеше много от преди да стане част от клана. Знаеше, че е роден такъв, и смътно си спомняше вкуса на майчината кръв, която тя му даваше вместо мляко, помнеше откъслечно и баща си. А някъде след двестотната му година нещо сякаш срязваше паметта му като със секира, за да му я върне в моментът, в който, полу-подивял и окървавен като новородено зверче, протягаше трепереща ръка към Пурпурната Егида.
От тогава, като част от Клана, Чело правеше неимоверни усилия да си спомни какво точно му се бе случило и защо. Дали бе дело на магията на някой джин? Или проклятие, нанесено от безпощаден еварим? Кои бяха родителите му, и къде бяха в момента? Твърде много въпроси оставаха без отговори, но едно бе сигурно...
В Морфис, сред лилави мъгли и аромат на тежък, сладникав парфюм, между останалите членове на Клана, имаше най-важното. Семейство.

THE SHIELD — FREE
ВАЖНО: Симфония е бодигард на Артемис за Вампирския съвет.
Симфония, скъпата Симфония, бе огън. Създадена като първата субкласа на Артемис, в дните последващи убийството на Аполо, Симфония бе силно предана към своя създател и ревностно пази него и останалите от Клана. Втората половина на Третата епоха, епоха на Просперитет, бе смутно време за Катаегис, свързано с много и тежки решения. Решението да поеме по свой собствен път, решението да се премести от рождения дом на Аполо в Морфис, където не бе познат и където можеше да започне на чисто, а Симфония бе неотлъчно до него. Със своя по-голям брат, макар и по-късно превърнат от нея, бяха неотлъчно стоящи зад вампирския лорд, и в много отношения си оставаха тримата през векове. Червенокоската е силно изразен характер - показва емоциите, които повечето вампири биха предпочели да крият за да пазят реномето си - дотолкова, че след появата на расата на огнените духчета, които тя бе предшествала с около 300 години, мнозина от малкото членове на клана на Егидата смятаха, че тя е трябвало да бъде една от тях.
Към днешна дата като част от клана е силно ангажирана и бдителна за благоденствието на "Пурпурната лейди" на Артемис, и прекарва повечето си време там като пърформанс изпълнител, като същевременно следи за мира в заведението, както и за безопасността на останалите вампири под егидата на общия им създател.(pun intended)

THE SWORD — FREE
А Атос? Какво можехме да кажем за Атос?
Превърнат след малката си сестричка, но не по-малко лоялен към своя прогенитор, при все че не бе неговото първо творение, Атос третираше останалите членове на клана като че имаше война в мирно време.
Успешно размахвайки счетоводни книги като че бяха остър меч, Атос се грижеше за всички както сам единствен можеше - докато Артемис бе на приливи и отливи, вглъбен в себе си  и неуспяващ да се раздели с минало, което отчаяно се опитваше да изтрие, а Симфония бе заета да бъде тяхна орлица, червенокосия вампир се бе заел с нелеката задача реално да върти работите вътре в клана - може би малко по-сурово и стегнато отколкото бе нужно, но суров и стегнат бе и вътрешния свят на бившия арктинчанин. Като леден къс, откъснат от прочутите фиорди на предишния квартал, който деляха със Симфония, той опонираше на нейния огън и връщаше всички обратно върху солидната майка земя.