now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.

Не само нечистокръвните еварими страдаха от своето нечистокръвие.

Айрис Дейн беше поредното доказателство за извратеното чувство за хумор на Дилук. С баща ангел и майка от прокуден еваримски род, на нея се бе паднала ангелската природа на баща й, но всички характерни за еваримското съсловие пороци - прекомерното любопитство, желанието да изпитваш границите за търпимост на всичко и всички, и особеният вид изкривяване на всички междуличностни отношения, който се наблюдаваше у всички с малко магическа кръв в себе си.

Бащата на Айрис беше чистокръвен ангел, но отдавна бе паднал заради любовта си към вмешателството в човешките, че и в божествените дела. Като малка Айрис не спираше да го моли да й разкаже за Емпиреа. Той така и не го направи, казвайки й откровено, че не й трябва тази информация, защото така или иначе никога няма да стигне дотам. Но жаждата да се докосне до ангелското измерение, което й беше отказано по рождение, беше като вечен сърбеж под кожата й, закодиран в кръвта й. И този сърбеж, съчетан с воюващите противоположности в Айрис, не й даваха и миг покой.

Единствените недотам сложни отношения бяха със сестра й Ленор, която имаше дори по-сложна участ от нейната собствена, благодарение на факта, че бе наследила семейното проклятие на майчиния род. Айрис се стараеше да помага, с каквото може, и като по-млади сестрите бяха дотолкова неразделни, че понякога хората ги мислеха за близначки.

Уви, по време на един спор с родителите си Айрис бе казала “Понякога имам чувството че сте ме направили единствено, за да има някой, който да пази Ленор” .

Оглушаващата тишина след тези думи каза всичко. Защото наистина беше факт, че създаването на Ленор беше щастлива случайност, породена от любовта между ангел и еварим. А Айрис беше грижливо планирана с надеждата да се появи точно такава, каквато се оказа в крайна сметка, за да компенсира със светлото си присъствие нещастните последици от тяхната щастлива случайност. Тя се досещаше за това, но беше съвсем друго да го получи директно в лицето, и това бе последната капка, която преля чашата на собствената й търпимост.

Айрис прекъсна контакта с родителите си, откъсна се и от сестра си и удобно се настани в ролята на семейното разочарование. Сериозно постижение, предвид семейната й история. Установи се в Морфис и започна да си изкарва прехраната, както можеше, предвид че никога не бе имала страстта към учението и развитието, която имаше сестра й. Поне беше хубавка, и ангелските крила представляваха допълнителна атракция, което й осигуряваше сигурен поминък в сферата на развлеченията и обслужването.

Проблемът на това да си ангел беше, че нищо хубаво не беше истинско. Как знаеш, че хората те харесват заради онова, което представляваш ти самият, а не заради това как ги караш да се чувстват заради частичката от Дилук в теб? Как знаеш, че харесват теб, а не крилата ти?

Не знаеш.
.