"If I come for you, I will wear high heels so you can hear my approach on the cobblestones. You listen for my footsteps."

Колко ли съжаляваха родителите й, че й бяха дали подбно име. Светлина. Дори самата Алина намираше нещо отвратително в това първото впечатление, което носеше, да е свързано с нещо толкова… чисто. Тя отдавна бе далеч от светлината, бе потънала в гъстите сенки, сливаше се с тъмнината, ставаха едно цяло. Само очите й проблясваха, сини аквамарини, изглеждащи някак зловещо на фона на обгръщащия я мрак. Но какво се бе превърнало в причината за нейното падение? Принадленжността й в нищото. Макар и наследила силите на майка си – чисокръвен еварим, видът й отритваше тези като нея. На другия полюс бяха демоните – събратята на баща й, които също не я приемаха за една от тях. Самотата бе по-лоша за един тийнейджър от лошата компания, от тормозът и всичко останало, Амадей бе живото (или поне доколкото в нея личеше някакъв живот) и дишащо доказателство за това. Когато едно дете бъде нежелано от всички стани, злобата се трупа. И се трупаше в душата на Алина, наслоявайки се на катраненочерни пластове, които поглъщаха всичко след себе си. Ако се появеше някое останало кътче светлина, бързаха да покорят и него. Неразбрана млада девойка, вероятно мнозина биха си казали, какво би могло да й е опасното. Това, че бе наследила магията. О, това беше опасността, която я влечеше изключително много. Експериментите й достигаха до критични висини, отварите една след друга се превръщаха в пристрастяващи субстанции, които достигаха до отврана клиентела. Но какво ли би могло да й бъде опасното на една неразбраха девойка…