luck take the,,,,metaphorical wheel?

"Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет."
Това, късметът, бе стихийна демокрация.

Всъщност, бе по-правилно да се говори за Баланс отколкото за късмет, при положение че щастие и нещастие се въртяха като неоспорим кръговрат така, както се сменяха денят и нощта? Колелото се завърташе подобно на часовниците на Векс, ин и ян неуморно танцуваха и си разменяха ролите, а Баланса си знаеше работата.

Ишум всъщност нямаше късмет. (Нито се бе родил в традиционния смисъл на думата, който влагаха повечето смъртни, но това бе друга тема) Не бе и роден Архангел. Бе в редиците наравно с останалите двукрили, бе лял кръв с тях, бе живял, бе умирал, бе оцелявал с всеки един от тях. Докато много от другарите му бяха повлечени в катрана на чуждите свади, той остана неопетнен, лавиращ, неутрален - и не беше ли това също късмет? А не беше ли и проклятие, когато гледаше онези, с които бе делил сърце и безсмъртна душа, как пропадаха или падаха убити, и не можеше да прецени кое беше по-лошо? (А това, че бе такъв ужасен карък, че дори не успяха да го убият кадърно като нападнаха неговия гарнизон, нито да го оправят кадърно след нескопосаното клане и заради това сега накуцваше, да не говорим)

Така че да, късметът бе стихийна демокрация, независимо какво създание окупираше твоето съзнание.

Но времето си течеше, и първата и втората епоха се изнизаха като сън, а ужасите на войната, за добро или лошо, останаха на заден план в спомените му. Взе за себе си ново име, нова същност, като агент на Дилук, разхождащ се сред смъртните, да съблюдава, да направлява, да спомага, дори донякъде да поема в себе си чуждите надежди.

Подобно на колегите си Архангели, не бе ли и той агент на Баланса?

.