Споменът от деня, в Серси си бе появила на бял свят се промъкна през ситото на съзнанието му. Докато ковчегът й тежеше на рамото му, и тази непосилна тежест щеше да остане там за месеци напред, под връхчетата на пръстите си, той можеше да усети нежния памук на пелените, в които акушерките я бяха повили. Серси беше само вързопче. Не по-голяма от самун хляб или ковечеже за бижута. Ала бе толкова гръмогласна, че стените на детската стая не можеха да удържат плача й. Тогава намираше гръмовните й крясъци за досадни, особено когато се опитваше да тренира или да се упражнява на пианото, но с годините гласът й, все така необятен и твърд го караше да потреперва от гордост. Беше брат на боец, за който щяха да се носят легенди.  

Гърлото му бе пресъхнало, кладенците на очите му - също. Всяко кътче в дома им му напомняше за нея - щом стъпеше в трапезарията се сещаше колко лакомо Серси крадеше от чинията му и колко прилежно добавяше само няколко пръски мляко в кафето му - точно както го обичаше. Затова отказа да се храни. Преглъщаше единствено сълзите си, които го караха да се чувства по-жаден.  

Бдението и погребението преминаха покрай него като забързан непознат. Дори не можеше да си спомни застиналото лице на сестра си, нито с какво бе облечен трупа й. Върволицата от непознати, които изказваха сдъвкани съболезнования и стискаха ръката му между своите топли длани му се стори прекалено дълга. Безсмислено упражнение по куртоазия, което би напуснал, ако това нямаше да орони престижа на фамилното име. За разлика от Серси, той трябваше да бъде перфектен. Докато тя имаше привилегиите на по-малкото дете, при това момиче, които й позволяваха да бъде безпардонна и палава, каквато по начало бе природата й, Импера бе задължен да поддържа мълчаливата пасивност на смирен светец от стъклопис. Независимо дали бе в разгара на дълга битка или централната фигура на погребението на най-близкия си човек. Беше му наложено да ампутира чувствата си, за да бъде по-добър. За да бъде най-добрият.  

Ала след векове стаена ярост, вулкан от катранени емоции ибликна в него и лавата бе готова да порази всичко живо наоколо и да превърне целият свят в Помпей.

Месец след като тленните останки на Серси бяха положени в семейната гробница, Импера се захвана с ново хоби. Времето, което посвещаваше на игра на шах със сестра си сега бе прекарано в мръсни, миришещи на застояло, пот и хмел, барове, където срещу всякаква валута - физическа или в натура, събираше парченца пъзел от огромната картина на предателството. Един от типовете в кожен елек и накъсани дънки, който яздеше мотоциклет, а не жребец му бе подшушнал за евентуална вътрешна намеса в смъртта на Серси.  

Така Импера се оказа на лобното място на здравия си разум, в свръталище на демони, който го бяха заловили в клопката на мечи капан от заблуди.