Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?20TH
May 2024
Пусната е нова анкета, свързана с провеждането на масови събития през летния сезон. Анкетата е активна до 31.05.2024 г.
12TH
Apr 2024
Бе направена проверка на активността.
6TH
Apr 2024
Активно е седмото Масово събитие на форума.
6TH
Apr 2024
Форумният скин е обновен.
22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните.
Вход

Забравих си паролата!

Active stuff
Latest topics
» natural born sinner.
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyПет Юни 14, 2024 9:11 pm by - luca -

» Отсъствия
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyПон Юни 10, 2024 6:41 pm by odea.

» Върнете своя герой
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyПон Юни 10, 2024 12:25 am by - luca -

» Запазете своя лик
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyЧет Юни 06, 2024 2:40 pm by - luca -

» I N S A T I A B L E
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyСъб Юни 01, 2024 3:31 pm by - luca -

» Важни съобщения
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyЧет Май 30, 2024 2:31 pm by - luca -

» ❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyЧет Май 30, 2024 2:21 pm by - luca -

» Hunt you down!
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyЧет Май 30, 2024 1:20 am by - luca -

» just keep swimming
“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.” EmptyВто Май 21, 2024 9:42 pm by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 8 Гости

ardene.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 90, на Пон Апр 29, 2024 5:44 am

“People speak sometimes about the “bestial” cruelty of man, but that is terribly unjust and offensive to beasts, no animal could ever be so cruel as a man, so artfully, so artistically cruel.”

 :: It's time to write a new story :: Characters files Предишната тема Следващата тема Go down
Пет Ное 11, 2022 6:20 pm
do not look for my heart anymore; the beasts have eaten it.
aerys kalyazin | 24 | half-blood evarrim: necromancer | fc: freddy carter

"I was ready to love the whole world,
but no one understood me, and I learned to hate."

Две сини очи се взираха в него от мрака. Не си ги спомняше така, толкова подобни на неговите – винаги бяха били някак по-жизнени, по-светли; съдържащи във себе си всички цветове от разлятата палитра на живота. Тя бе рисувала приказни картини в този поглед – такива, в които хората се бяха губили, твърде замаяни от краткотрайния бяг от реалността в ефирната статичност на въображаемото, което тези очи им предоставяха. Такива, в които той се бе губил. Сега бяха същите. Мрачни и мъртви, ледени в самата си същност. Очакваше се. Смъртта правеше това с хората. Това, което бе останало от тях да броди из вечността, излиняваше с годините, губеше цветовете и яркостта си, избледняваше, подобно на стари картини, опърпани по краищата. Изчезваше. В този откраднат момент жената, наблюдаваща го от сенките, бе по-неясна, с размити очертания и прекъснати контури. Вече не се губеше в очите й.
Сведе своите и черният спомен подкоси краката му, накара вените му да пресъхнат. Можеше почти да се престори, че и той бе плод на гниещото му съзнание, ако не бе дупката, оставена в гърдите на отсрещния признак като прощална целувка от баща му, превръщайки отровната представа в реалност. Жената проследи погледа му и нейният стана почти умолителен. За какво го молеше? Да забрави и да продължи напред? Не, Ерис нямаше как да го направи. Жалостта й мъжът срещна с премерен, студен гняв, върху чието съдържание в контурите на личността си бе работил дълго. Не можеше да прогони яростта и омразата от сърцето си, а желанието за мъст пареше върху езика и зад клепачите му, но неговите очи оставаха безупречно ясни, незамъглени от бурята. Студени, сковаващи до мраз. Не, сълзите на трептящото привидение отпреде му не можеха да го подхлъзнат - все пак бе Калязин, макар и не по кръв, а те винаги уреждаха сметките си; най-честно прокарвайки кама между ребрата ти, за да можеха да злорадстват за края ти и след настъпването му, като се изправеха пред теб между двата свята. Това бе направил и бащата на Ерис с майка му, когато бе разбрал истината, а младият некромант не бе нищо повече от последователен син на баща си.
Ерис извади своята кама от вътрешния джоб на палтото и я завъртя между пръстите си. Платинената дръжка, инкрустирана с кървав рубин в основата и извезани инициали Е. К., проблесна на закачливата светлина от догарящите свещи и хвърли зловеща сянка върху отсрещната стена. Такава биваше наречена на всяко новородено от техните, а неговата бе една от най-пищните поръчвани досега. Доскоро Ерис бе бил таченият наследник - скъпоценното, низвергнато съкровище на баща си, което бе трябвало да разшири и лъсне империята им, за да поднови блясъка й. Преди идентичността и мечтите му да бяха станали на прах. Родът Калязин бе древен и могъщ, с корени простиращи се до зората на времето, живота и смъртта. Не толелираха половинчатост и слабост, ненавиждаха всеки един от рода си, който не бе откърмен в прегръдката на силата. Величието бе закодирано в клетките им, в самия код на съществуването им, който биваше активиран с раждането и продължаваше да функционира много след смъртта, поддържан от шепотите и слуховете, приказките, разказвани за тях – истории, които ги караха да изглеждат нереални, призрачни, като мнимите привидения, с които имаха пипкавата задача да работят. Ветровете на времето, които донасяха със себе си конфликти, войни и промени, не можеха да ги съборят; Калязин винаги намираха начин да се нагодят, защото, макар и огъваемо, златото бе устойчиво. Възприемаха себе си като крале, управляващи от сенките, макар че не бяха нищо повече от едни пешки на божествената шахматна дъска. И всеки, който не бе Калязин, бе враг.
Сега те всички знаеха истината за потеклото му и с разсъбличането на лъжата Ерис бе загубил позициите си, бъдещето си, името си. Всичките празни обещания. Като се замислеше, действително не му оставаше друго освен нуждата за отмъщение. Разбираш ли, майко?! Имаше само горящото, неумолимо желание да види семейството си на колене преди да позволи на рубина да целуне кожата им.
Майка му не бе достатъчно силна и се бе скършила под тежестта на очакванията им, залитайки в чужди прегръдки, когато в отредените й бе намирала само хладина. Ерис си бе обещал да не бъде като нея. Силата бе за тези достатъчно смели да се протегнат и да я сграбчат. Ръцете й се бяха оказали твърде къси. Сега тя се взираше в него от сенките. Мълчаливо – никога повече нямаше да проговори. Думите вече ги нямаше.
Калязин й обърна гръб и напусна помещението. Обичаше я въпреки стореното, от което изпитваше срам. По някакъв извратен начин обичаше и семейството си. Затова не бе достатъчно да го види разрушено. Трябваше да е от неговите ръце.

Kalyazin.
Half-blood Evarrim
Kalyazin.
Posts : 351
Върнете се в началото Go down
Пет Ное 11, 2022 7:30 pm
Accepted
Добре дошли в света на Авликейн!
Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате!
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2378
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: It's time to write a new story :: Characters files-