Шифтъри (Зооморфи)

Wolf-shifter;
Age: 24 years old (born in the IV age);
Status: Free.

Родът Дювал бе горд носител на шифтърския ген вече цели десет поколения. Или поне това твърдеше бащата на Амели откакто тя се помнеше. Всички те бяха вълци и произлизаха от първия, който бе носил това наименование. Самата тя често се усъмняваше в това твърдение, което останалите от глутницата приемаха за чиста монета с лекота. От ранна детска възраст младата красавица имаше едно особено качество, което другите сякаш не притежаваха. Да мисли. Студените и очи наблюдаваха, анализираха и често осъждаха всички около нея и техните постъпки, водени от разни емоции. Баща и бе Алфата на глутницата на Лунния камък и от нея се очакваше да живее в сянката му докато самата тя не основе своя такава. Или поне това мислеше, че ще се случи. Дилук имаше съвсем други планове.
Баща и винаги даваше вид на сериозен и отдаден на расата и вида си мъж, който никога не пропускаше възможността да подчертае природните дарби, таланти и безброй умения на шифтърите и на вълците в частност. До такава степен бе вглъбен в тази си доктрина, че Амели дори можеше да я нарече пропаганда. Да, гордостта течеше и в нейните вени, но това не означаваше, че бе напълно съгласна с начина, по който всичко това им се поднасяше.
Тук бе моментът, в който Съдбата бе изиграла своите карти в живота на младата вълчица. Съвсем случайно се бе натъкнала на семеен архив, който баща и така ревностно пазеше с цената на всичко, което може да пожертва. Оттам тя научи, че баща и далеч не бе изцяло носител на шифтърския ген - вярно, че шифтърите се раждаха като представители или на едната раса, или на другата, а другият им родител нямаше никакво значение, щом децата са зооморфи, но той не разсъждаваше така. Комплексът му, породен от изневярата на майка му с обикновен човек, го тласкаше към лъжи и измами за произхода му, които сега бяха излезли наяве пред единствената му дъщеря. Тя не можеше да се нарече изненадана от думите, които прочете там, но това по никакъв начин не смекчи чувството на раздразнение, кипнало във вените и. Чувстваше се дори предадена, излъгана въпреки стотиците пъти, в които бе подлагала на съмнение думите на стария Дювал. Водена от тези тъмни чувства, но и даваща си равносметка за тежестта на действията си, Амели бе прибягнала до нещо, което може би щеше да бъде наречено греховно от мнозина - бе отнела живота на баща си. Предизвикала го бе на дуел, който бе коствал живота му, защото колкото и подценявана да бе до този момент младата вълчица, бе пресметнала шансовете и преброила благословиите си правилно и достатъчно добре, че да спечели, правейки глутницата му изцяло своя.
Няколко години бяха минали от този ден, оставил кървав отпечатък върху Глутницата на Лунния камък, но в тези няколко години Амели не си губеше времето - достатъчно се бе доказала, че да бъде сред малкото алфи в историята, избрани за членове на Съвета на Шифтърите.

Red fox-shifter;
21 years old (born in the IV age);
Status: Free.

Родителите на Ивет бяха от онези шифтъри, които предпочитаха да се реализират там, в големия град, откъснати от природата въпреки нейния отчаян зов. Затова и Ив бе закърмена с нравите на създанията там, тъй като през годините и се бе налагало да общува с много от тях.
Майка и и баща и бяха избрали един не особено нетипичен за лисици зооморфи път - бяха станали адвокати във Валон, през повечето време живееха във Фаустус, въпреки че често им се налагаше да пътуват, за да правят това, за което им се плащаше. Видът им бе адаптивен, за щастие, иначе малката Ивет щеше да има сериозни проблеми с това да се настрои от една среда в друга.
Техните мечти и вече утъпканата пътека, която предлагаха на дъщеря си обаче не бе начинът, по който тя искаше да прекара живота си. Със сърцето си тя чуваше как дъбовите гори я викат, как свободата на лисичата и форма и е по-по-нужна от всичко онова, което може широкият свят на Авликейн да и предложи в замяна.
Когато бе на шестнадесет и родителите и прожектираха върху нея собствените си амбиции, нямаше голям избор освен да избяга от тази им клопка, в която желанията им я поставяха. Не желаеше да е адвокат, не желаеше по цял ден да води дела, не желаеше по цял ден да разлиства документи и да чете кодекси. Получаваше и се, отвътре и идваше, а това, че вече имаше път, по който да върви, без да се налага да си проправя свой такъв, бе улеснение... от което тя нямаше да се възползва. В един съдбовен ден реши да избяга от огромния палат, който те притежаваха и в който прекарваха по-голямата част от нощите и дните си. Палат, който ги пълнеше с негативна енергия, задушаваше ги, защото не бе свободата на леса и аромата на ливадите.
Ивет се върна там, където принадлежеше душата и. Можеше да изживее живота си по модела, по който тя сама избере. Оттогава не бе срещала родителите си, но за сметка на това бе срещнала много свои съратници, подкрепящи решението, взето от нея. Но въпреки всичко едно не можеше да отрече - когато бе избрана за част от Съвета на Шифтърите, уменията, усвоени в града, и влизаха в употреба непрестанно.
Често обаче носталгията я теглеше към Валон, но сега повече предпочиташе да се радва на слънцето на Лунатион или на чистия въздух в парковете на Ваурора отколкото на фаустовския мрак.

Hawk-shifter;
33 years old (born in the IV age);
Status: Free.

Истински опитните авиатори бяха рядкост дори за света на Авликейн, затова Касай Варгас беше познат като много ценен кадър из всяко негово кътче. За него тази дейност не бе работа, а по-скоро удоволствие, за което получаваше съответното заплащане. Свободата на небесата му действаше като антидот срещу всяка несгода, която животът му носеше. Не че имаше от какво да се оплаче - бе срещнал сродната си душа - тя също бе ястреб зооморф като него. С любов гледаха прекрасните си двама синове, тя бе сбъднала мечтата си да стане картограф, а той като пилот подсигуряваше на момчетата им светло бъдеще. Съзнаваше, че това може да му коства живота, знаеше колко бе опасен занаятът му, но вроденият му усет към тези неща не го оставяше да се отдаде на тази порочна мисъл.
Именно този негов инстинкт и отличното му зрение бяха спасили както неговия живот, така и този на стотици пътници в съдбовен ден, за който друг негов колега вероятно нямаше да бъде подготвен. Касай бе съзрял нередност в самолета и веднага бе сезирал за нея, което доведе до съответните оплаквания от страна на закъсняващите пътници и на авиокомпанията, не взела думите му насериозно. След дълъг спор бе направена проверка, която бе установила, че Варгас всъщност е прав и ако самолетът бе излетял, то той щеше да се разбие и това да коства толкова много невинни животи, включително собствения му. За тази си постъпка, наблюдателност и проява на остър ум той бе удостоен с орден и бе провъзгласен за герой от всички, които е трябвало да излетят със същия полет.
Пет години по-късно той продължаваше да работи професията на живота си, да се раздава за околните и да учи все повече и повече за този занаят, въпреки че околните често твърдяха как той знае всичко, че даже и повече от необходимото. Но това не беше вярно, Касай смяташе да се учи докато е жив - едно от удоволствията, които човешката му форма предлагаше.
Освен със създания от всяка възможна раса Касай бе много, много близък и със собствения си вид, разбира се. Той дълбоко ценеше наследството и качествата, които ястребите съчетаваха, и нямаше търпение момчетата му да пораснат достатъчно, че да им покаже колко прекрасно е чувството да се реят в небесата на собствените си криле в компанията на ятото си.
На последните проведени избори за Съвета на Шифтърите Касай бе избран да представлява своя вид. Считаше това за толкова голяма чест, колкото и получения орден, красящ стената на апартамента на семейство Варгас във Валон.