Wait until Odeon takes my life never gonna get me out alive.

- Моля те. Недей. - гласът на брат му оттекна тихо в стаята.
- Трябва. За любовтта.
Дълга над всичко. Това бе мотото на Орен още от както бе малък и гледаше как родителите му гордо се кичеха с титлата "Безподобни". Те - сияйната звезда на техният народ, гордостта на Дилук и пример за останалите паднали. Те - изпълнили дълга си докрай и загинали геройски по време на войната, защитавайки интересите на Дилук и останалите Елохими. От тях Орен бе наследил своята желязна решителност и една малка и чувствителна топка пера, наречена Аерон. Малкият му брат и дълга му към расата бяха целият му свят. Свят, който съвсем скоро щеше да разбере, че има доста крехки основи. Втората епоха бе белязана от Войната на архоните. Събитие, което бе оставило следи в сърцата на много от неговата раса, но не и по начина, който бе белязало неговото собствено. Една късна вечер, край оазис в Сукремал го бе срещнал. Мнозина от сегашното време имаха наименование за такива като него - Тъмен бог. Но там, осветен от луната, Орен не видя нищо тъмно. Напротив - стори му се, че бе прогледнал за пръв път. Че бе видял светлината, за която така усилено говореха всички, но самият той не можеше да докосне и усети. Дългата му коса падаше като завеса над лицето му, а очите ... До ден днешен помнеше само очите. Тъмният бог протегна ръка към архангела и кротко обясни, че бе станал божество, съвсем не по своя воля, но желае да вземе страна и да участва в конфликта.И тогава за пръв път бе загърбил своя дълг. Бе взел страна в конфликта, въпреки воплите на малкият му брат, който твърдеше, че не вижда любов в очите на бога. Но Орен бе сляп. Поне докато любимият му убит по време на войната и той се бе оказал без своят дълг. Заради бога на дълга.

Той не бе воден от дълга. За Аерон още от ранна детска възраст имаше само една пътеводна звезда и това бе семейството му. Родителите му бяха починали на много ранна детска възраст и сега имаше само брат си. Неговият едновременно студен, но толкова отдаден и любящ батко. И всичко бе толкова идеално и чудесно докато не настъпиха годините на Великата война. Та самата епоха, в която той бе роден бе белязана от този ужасен и кървав конфликт, който късаше и без това крехкото сърце на Аерон. Бе способен да стигне до всякакви крайности само за да опази малката частита от семейството си, която бе останала. Но душата му бе твърде добра, твърде проницателна. Още в момента, в който видя брат си с Тъмният бог Деван, нещо в него се изкриви. В очите на бога нямаше любов. Имаше калкулирана пресметливост, която всмукваше брат му в дебрите на долните му игри. Но въпреки всичко го последва. И всички знаем как завърши това.