Outrunning karma, that boy

- Пустинята поглъща слабите, момчето ми. Това е нашата пустиня... Моят Сукремал.

Думите на дядо отекнаха в съзнанието ми, когато за последен път пробягах с поглед по пясъчните планини. Никога нямаше да обикна Валон така, както ревностно пазех дюните в сърцето си. Тази малка „планета“ дишаше със свой собствен ритъм. Там, където небесата се криеха зад пясъчните исполини; където хитри фенеци подаваха муцуни изпод пясъка; където черната кобра грациозно изпълняваше своя хипнотичен танц под съпровода на пустинните бури; където, ако си достатъчно търпелив, че да дочакаш заника на огненото кълбо, можеш да се полюбуваш на ситните частици от песъчинки, които блещукаха подобно скъпоценни камъни разпръснати във въздуха.

Сукремал не бе приветлива земя. Състоеше се предимно от дюнни пустини, тук-там планински вериги се простираха по хоризонта, а изгарящата жега и сухия климат правеха живота почти невъзможен. Може би затова мнозина от вида ни предпочетоха нежните ласки на града, чийто блясък сякаш те омагьосваше. Ала тези, които останахме – силните, както гордо ги наричаше старият – се научихме да обичаме отблъскващата природа на изконния си дом.

Зарових пръстите на краката си в горещия пясък и отправих поглед право към жулещото кожата слънце. Спомних си първият път, в който почувствах грубия допир на пустинята. Бях невръстно дете, в чиито очи пламтеше желанието за живот и жаждата за приключения – две неща, които с времето щяха да се превърнат в напразни обещания, прах - ала принудено да учи, помни и съхрани традициите на ятото. Ято, което ме бе изоставило в съсухрените ръце на старец, надминал висотите на вселенската мъдрост за краткия си човешки живот. Той бе връзката ми с миналото и бариерата към бъдещето.

Научи ме да говоря със звездите. Когато нощите бяха дълги и катранено черни, а пясъците окъпани в сребристи, тесни пътеки, които сякаш примамваха изгубените души да тръгнат по тях в търсене на покой, дядо мислено обрисуваше малките бели звездици, всяка от които се опитваше да блесне повече от посестримите си, в причудливи създания. Разказваше историята им и пътищата, към които водеха отвъд познатата земя.

Научи ме на интимността от лова. Когато две създания доброволно встъпваха в изкусен танц между живота и смъртта, където всяко движение трябваше да бъде с точно определен такт – нито повече, нито по-малко – за да бъде крахът болезнено изящен.

Научи ме на истинското значение на думата „свобода“. Когато собственоръчно сложиш край на девственото и неопитно съзнание и отвориш ума си за тайнствената мистика на Сукремал. Където прашният вятър бръсне ожесточено лъщящите под слънцето пера, а ти се носиш опиянен от тръпката сред белезникавите облаци. Като онзи първи полет, по-сладък от трепетна целувка, в който усещаш, че си истински жив.

Приведох тяло и напълних шепи със златистия прах преди да изпълня дробовете си със аромата му за последен път. За момент ми се прииска пясъците да се отворят под голите крака и да ме погълнат, сякаш нивга не съм съществувал. Ала вече не бях онова нехайно хлапе и трябваше да поема бремето на стария върху плещите си. Сукремал нямаше какво повече да ми предложи. Не още...