fraction of fear

Archons -old enough- kim woosung

Студена, мрачна вечер. На съдбовното място се бяха събрали всички членове на култа към Ариман. Носеха церемониалните дрехи, защото тази вечер щяха да направят първото жертвоприношение, за да засвидетелстват своята вяра и отдаденост. Из въздуха се носеше аромата на горящи свещи и вино. Жуженето на разговорите и молитвите правеше обстановката дори още по-злокобна. Това си спомняше Дае. Бе роден и отгледан в рамките на култа. Болни мозъци, които отказваха да комуникират с обкръжаващия ги свят и се бяха посветили единствено и само на божеството. Но ако до преди се задоволяваха само с дребни дарове, то днес те щяха да променят това.

Последните десет години Дае бе отглеждан именно с тази цел. Живееше ден за ден, без да знае кога ще дойде вечерта, когато щеше да се превърне в жертвено агне. Неговият свят започваше и свършваше в тясна килия, чиито единствен източник на светлина бе горяща факла. Понякога му се струваше, че сенките играят и се гонят, образуващи страшни фигури и изкривени лица. Колкото и да му беше трудно да заспива, понякога умората го побеждаваше. А тогава идваше ред на кошмарите. Изтерзана душа. Това представляваше Дае. Бегло си спомняше родителите си, които с радост бяха се съгласили на честта да превърнат първородния си син в жертвоприношение. Разбира се, според разбиранията на култа, това трябваше да се случи в определен ден и час. Понякога Дае ги проклинаше, че не бяха свършили работата веднага. Може би смъртта му щеше да е по-лека и по-неизстрадана.

Ала ето, че бе дошъл и деня, в който това щеше да се случи. Факлата тъкмо догаряше, когато в килията бяха влезли церемониално облечените членове на култа. Трима от тях изправиха слабото и крехко тяло, свило се в ъгъла на помещението и го завлачиха нанякъде. Макар да се страхуваше, нямаше силите и енергията да се бори с тях, когато разкъсаха дрехите му и го облякоха в нови, също подходящи за церемонията. След което бе дошъл и реда да го заведат до огромната каменна маса, на която оковаха ръцете и краката му. Треперещ от студ, глад, страх и очакването за болка, Дае се загледа в тавана на пещерата. Имаше малък отвор към небето, където за пръв път от 10 години той успя да види звездите. Устните му потрепнаха в лека усмивка. "Нощта е красива."

Към него се приближиха мъж и жена, носещи в ръце извити остриета. Говореха високо и с патос как тази жертва ще покаже на бога тяхната отдаденост. Как никога повече нямаше да се налага да стоят отритнати в сенките. Мъжът се приближи към Дае и замахна с острието. Дае затвори очи, очаквайки неизбежния край.
Когато лицето му бе опръскано с кръв. Чужда кръв. Бе спасен от не кой да е , а божеството, на когото трябваше да бъде жертван. Разбира се, тогава Дае не знаеше това. Отвори очи, за да види смесица от кръв, писъци и болка. Страх. Мястото бе напоено със страх.
Когато бе останал единствен оцелял от клането на Ариман, Дае вдигна очи към божеството.
Към неговия спасител.
Към неговия баща.



ПП: Уговорили сме се с бога, преди да го пусна.