In nómine Patris et Fílii et Spíritus Sancti

В полумрака на малкия храм, бегло осветен от множеството едвам трептящи пламъци на свещи, на колене стоеше Малакай Валтер Данталион - едър, широкоплещест мъж, който бе превил тялото си на две, свеждайки го възможно най-близко до земята. Силните му рамене, сякаш натежали окови, го теглеха надолу и, погледнат отстрани, изглеждаше като че ли гръбнакът му щеше всеки момент да се строши. Русата му средно дълга коса се бе спуснала пред мрачния му, сив поглед и се съревноваваше с миглите му всеки път когато клепачите му бавно се отваряха и затваряха отново. Устните му се мърдаха леко, нашепвайки молитва.

Малакай говореше с боговете всеки ден.
Понякога и повече от веднъж. Така фанатично вярваше и се възхищаваше на тяхното могъщество, че правеше всичко в тяхно име. Беше отдал живота си и цялата си същност на това да ги почита с ритуали и да спазва законите им. Смяташе себе си за пророк, ала не проповядваше. Хората сами трябваше да намерят пътя си към вярата и той нямаше право да се меси в този процес на духовно израстване. Но можеше да ги наказва, когато богохулстваха...

Домът му, средно по размери имение, с каменни стени и двор, опасан от огради с ковано желязо, бе превърнат в своеобразен храм. Седем дни от седмицата. Седем божества. Седем ритуала, с които да ги почете.


Първият ден бе посветен на Първенеца.
Десетки поклонници се събираха, за да засвидетелстват вярата си пред Ариман. Да разсъблекат телата си чисто голи, да не изпитат капчица свян, да се отдадат на най-първичната, дива и необуздана част от себе си. Да предложат тленната си обвивка пред безсмъртния, да докосват плътта на други. Да останат безпомощни пред желанията си, да се предадат. Да изпитват страст и удоволствие, които поне малко да ги доближат до божественото величие.
Хората идваха, за да бъдат освободени, а Малакай им даваше възможността да се освободят.


Вторият ден принадлежеше на богинята, от която произтичаше живота. Инсигния - онази, чийто дъх служеше за човешка душа; под чийто пръсти като от глина се извайваха тела; чиито сълзи се превръщаха в кръвта, течаща във вените на простосмъртните; онази, която влагаше частичка от божествената си енергия във всяко сърце, което някога е туптяло.
Нима имаше по-добър начин да се сдобиеш с тази божествена прашинка магия, от това да изтръгнеш до преди секунди биещ мускул от нечии гърди? Да впиеш устните си в топлата му тъкан и да изсмучеш лепкавата кръв, докато чувстваш как в стомаха ти горят искрици от най-чистата сила, сякаш Нексусът се влива в теб.
Ами бедното същество, което отдаваше последния си дъх си в ръцете на Малакай и умираше, за да може той да се чувства по-жив? О, неговата душа щеше да бъде възнаградена с вечен покой в отвъдния живот, защото боговете бяха милостиви и щяха да го отведат в селенията на Одеон.


Морфин – алкалоид, въздействащ на нервната система, предизвикващ затруднено дишане, повръщане, спадане на кръвното налягане, затопляне, успокоение, усещане за пълно щастие, екстаз, изпадане в полусънно състояние и мощни халюцинации. Извлича се от растението Мак. Използва се за първи път като сироп за кашлица, постепенно започва да се употребява като силно обезболяващо при непоносима физическа болка, а понякога и при душевна… в повечето случаи. Непоносима душевна болка. Мъчително състояние. Няма данни да носи дълготрайно облекчение. Води до пристрастяване и смърт.
И до безвремие - едно сладко, безгрижно безвремие, в което Малакай оставаше сам със собствените си мисли. Чувстваше как съзнанието му напускаше черупката си и достигаше онези измерения, достъпни само за богове като Нахида и Векс и невъзможни за проумяване от един простосмъртен. Но там, точно там - на ръба на реалността и илюзорното, беше мястото, където човек най-силно усещаше присъствието на бог.


И ще дойде ден, когато ще застанем пред боговете и ще бъдем съдени според желанията на сърцата си. Ще бъдем съдени според нашите думи, дела и мисли. За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш.
А онези, които не зачитат божествените правила, трябва да бъдат наказвани приживе и да страдат телата им така, както ще страдат душите за греховете им, когато бъдат отведени от Одеон. Справедливостта трябва да въздавана в името на Енеас - бог на истината и правдата, а наказанията трябва да бъдат изпълнявани в името на Сиел - покровител на мъчениците.


Последният, най-младият бог, който имаше силата да подмлади душата ти. Така подходящо се струваше на Малакай, че богът на младостта, любовта и изобилието идва накрая, за да напълни шепите ти с онова, за което най-много копнееш. Всеки човек имаше различни страсти, но Адорел, щедрият бог, даваше благословията си, за да се насладиш на всички - храна, опиянение, отдаване на плътски удоволствия. Всичко това бе израз на неговото великодушие и любов към простосмъртните. И в знак на сърдечна благодарност Малакай му отвръщаше на тази любов, устройвайки пищни празненства. Защото така беше богоугодно.




- Изпълнява "религиозни ритуали", включващи садизъм, физическо и сексуално насилие, убийства. Някои от тези дейности (виж: параграф 1. AHRIMAN) се съпровождат от известна група последователи, други извършва самостоятелно. Подобни събития са спорадични и се случват през неопределен период от време (да кажем не по-често от веднъж на 2 месеца). Въпросните ритуали не са по никакъв начин обвързващи със силите и домейна на нито един бог, просто служат като оправдателно средство за нездравите му мисли, действия и наклонности.
- Силно проявени признаци на социопатия - склонност към насилие от всякакво естество, безпардонност, безсъвестност, липса на емпатия, не оценява човешкия живот. Свръх самоуверен и нарцистичен. Силно манипулативен особено когато си е поставил дадено нещо за цел. Независимо от това рядко прибягва до лъжи, обикновено е директен и прям по отношение на намеренията си. Харизматичен, притежава умението да увлича хора и последователи.
- През по-голямата част от времето е изключително арогантен, но демонстрира завидно желание за живот и страст към всяко едно удоволствие, което той би могъл да предостави.
- Има белези от дълбоки изгаряния по двете си предмишници.


P.S.: Може ли името ми да бъде сменено на: malakai valter dantallion