Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 302, на Сря Ное 20, 2024 12:08 pm
fated, faithful, fatal. |
Съб Ное 26, 2022 5:53 pm | ||
selestra. I'm feeling stoned and alone like a heretic, and I'm ready to meet my maker. Lazarus got no dirt on me, Lazarus got no dirt on me... And I rise to every occasion, I'm the Mephistopheles of Los Angeles. (Formerly known as Celia) 914 years old. Vampire. Дори и една епоха на просперитета имаше своите трагедии, макар и по-мънички. Ето ви една от тях. Селестра, едно време позната като Селия, беше обикновена селска жена в обикновено село в планините. Имаше си обикновен селски мъж, който я обичаше по обикновен начин… И имаше до болка обикновената съдба да е болна от обикновена болест с бърз и фатален край. Тя го беше приела, и се опитваше да се наслаждава на остатъка живота си, доколкото това й беше възможно. Роберт, съпругът й, обаче имаше други планове. След като бе обиколил всички възможни лечители, в очите му сякаш беше изгаснала светлинката на надеждата и нещо друго, по-тъмно и по-решително, я бе заменило. Бе готов на всичко, за да е с любимата си. На абсолютно всичко. “Къде ме водиш, любими?” Бе попитала все още невинната, объркана Селия, когато един ден Роберт й бе помогнал да се облече и я бе натоварил на каруцата. “На място, където ще те излекуват.” Странна слабост започна да обзема тялото й, когато стигнаха портите на една голяма къща. Едва-едва вървеше, осланяйки се на съпруга си, и едва дочака икономът на къщата да им отвори и да ги настани във всекидневната. Толкова бе отпаднала, че не можеше да се наслади на богатия интериор, нито на безкрайно меката кушетка, на която я бяха настанили. Нито пък бе способна да се притеснява, че не е достатъчно пристойно облечена за такава изискана обстановка. Очите на Селия започнаха да се премрежват, а главата й да клюмва. Едва успя да забележи тъмната фигура, която се бе надвесила над нея. От фигурата сякаш лъхаше студ, и изведнъж парчетата от пъзела паднаха на местата си. Изведнъж тя осъзна на какво се дължеше странния послевкус на чая, който Роберт й беше дал, преди да излязат, защо беше толкова уверен, че тя няма да умре от болестта, която изцеждаше тялото й, и какво неминуемо предстоеше да й се случи. “Ще сме щастливи, Сел. Вечно щастливи, ще си имаме дете…” Колкото й да се преструваше на спокоен, ръцете на съпруга й бяха треперещи, потни и студени. “Обещавам ти, слънце мое, обещавам ти…” Повтаряше той. Кого се опитваше да убеди - нея или себе си? Селия се мъчи три дни и три нощи, но накрая вампиризмът все пак успя да се вкорени в отслабеното й тяло. Когато най-сетне отвори очи, създателят й доведе едно младо момиченце и й каза “Пий.”. Макар й отвратена, Селия бе преди всичко гладна и изнемощяла, и новопридобитите й инстинкти се оказаха по-силни от нея. Впи зъби в нежната шия на момичето и отпи. Екстаз. Тотален, всепоглъщащ екстаз. За първи път от много години Селия се почувства истински жива… Макар и вече технически да не беше съвсем така. Когато тя отвори очи и срещна погледа на създателя си, той се засмя. “Май от тебе ще излезе по-свестен вампир, отколкото от мъжа ти.” Странно, но Селия бе склонна да се съгласи. Роберт също бе превърнат, но на него не му се отрази толкова добре. Тежестта от това, което бе сторил, изведнъж се бе стоварила върху него и бе прекършила волята му. А за това, което го очакваше оттук насетне, вовеки веков, да не говорим. И изведнъж Селия бе прозряла колко жалък всъщност бе съпругът й, й нещо в сърцето й сякаш… Сякаш трепна и умря, в този момент. Селия остави старото си име и взе ново - Селестра. Вампирският живот всъщност й бе паснал неочаквано много, макар и да не беше го искала. Вечността беше пред нея, и най-сетне можеше да я опита истински. И го направи, грабейки от живота каквото и колкото поискаше. (Е, имаше едно малко нещо, което колкото и да искаше, не можеше да си вземе току-така, и липсата му сякаш беше пропаст, която не можеше да бъде запълнена с нищичко...) Стереотипът за вампирите беше, че или бяха безделници, или се занимаваха с различни криминални занимания в подземния свят. Селестра, обаче, си имаше напълно легално занимание - правеше сватби. Нетипично за вампир, действително, още повече такъв, който бе твърдо решен никога да не допуска никого в собственото си сърце, но животът е странно място. И чрез тази си дейност тя срещна Векс, който дойде при нея, за да организира церемония за свой консорт... Не много време след това се опитаха да я убият и Векс, по ужасно романтичен начин, я беше спасил. И под влиянието на една чудовищна доза адреналин и паника, Селестра се съгласи на нещо, което иначе никога не би приела, за нищо на света. Стана негов консорт. Отношенията им бяха просто бизнес - всички привилегии и протекции на статута на консорт в замяна на помощ с менажирането на Фаустус. Беше.... Необичайно, разбира се, но в крайна сметка на Селестра й хареса. NC Сменете ми името на Selestra; (с точка запетаята) Ъпдейт: историята е допълнена и уговорена с Векс. | Selestra; Consort Posts : 267 | |
Съб Ное 26, 2022 5:59 pm | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2539 | |
Yesterday at 4:01 pm by salleine.
» Запазете своя лик
Нед Ное 17, 2024 11:28 pm by - luca -
» Върнете своя герой
Чет Ное 14, 2024 10:25 am by - luca -
» Новини
Пет Ное 08, 2024 2:25 am by - luca -
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» unable are the loved to die, for love is immortality
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» Важни съобщения
Чет Ное 07, 2024 10:25 pm by - luca -
» Предложения
Чет Ное 07, 2024 10:22 pm by - luca -
» Вземете готов герой
Чет Ное 07, 2024 9:21 pm by - luca -