some guys just can't hold down their arsenic.

усещаш появата ѝ преди още да си имал шанса да я зърнеш.
сред гостите в залата се долавя вълнение, което допреди не беше там. глъчката постепенно замира, сякаш всички вкупом са затаили дъх в очакване. струва ти се, че самият въздух едва ли не вибрира, жужи от нетърпение и косъмчетата по врата ти настръхват без да има и следа от ветрец.

и после я виждаш.

крачките ѝ са бавни, отмерени — походка като на пантера, готова за лов. видение в тъмносиня коприна, с аромат на жасмин. почти можеш да се обзаложиш, че е наясно с ефекта си върху околните и действията ѝ са напълно преднамерени. знае, че е уловила вниманието на всекиго край нея и се къпе в него, възползва се, изцежда го до последната капка.

необходимо е да положиш усилия, за да овладееш изражението на лицето си и да не ококориш очи, останал със зяпнала уста. налага ти се също така да си заставиш да се обърнеш отново към компанията ти, да направиш опит да се върнете обратно към разговора за... какво изобщо дискутирахте?

има нещо в нея, което те кара да не я изпускаш от поглед, следвайки всяко нейно движение в захлас.
раздразнение постепенно започва да ври и кипи в гърдите ти. не успяваш да разбереш с какво така те е омаяла — надали би я нарекъл най-красивата жена на света... чертите ѝ далеч не са съвършени, но в тях има нещо достатъчно "екзотично", за да разпали любопитството. може би те привличат проницателните ѝ тъмни очи? или алените устни, извити в потайна усмивка? или шията като на лебед, която те приканва да обвиеш дланта си около нея... кара те да копнееш двамата да се усамотите, отдавайки се на далеч по-приятни занимания от някаква си гала.

малко по-късно, уж нехайно, правиш опит да разбереш името ѝ от някого в компанията ти, да узнаеш нещо повече за непознатата, която вече се е настанила като неканен гост в съзнанието ти.
— Тя ли? — пита съпругата на един от другарите ти, а сарказмът и презрението започват да преливат от гласа ѝ като фонтан. — Това е вдовицата Вилфор... или пък беше Монтгомъри? Трудно можеш да им хванеш края, без глава ти да се замае... Бедничката — никак не ѝ върви с мъжете, или по-скоро на тях не им върви с нея. Но пък за сметка на това козметичният ѝ бизнес процъфтява.

през остатъка от вечерта се улавяш как всъщност тайничко се надяваш погледите ви да се срещнат, улавяш се как търсиш извинение да я заговориш. а после се скастряш и си припомняш казаното и зле прикритото предупреждение.
припомняш си за годеницата, която те очаква обратно у дома.
ала вече е късно — една черна вдовица те е оплела в паяжината си и няма връщане назад.