Еварим

Pure-blood alchemist;
Age: 2370 years old (Born in 1653);
Status: Locked.

Сесилия Абисина или останала в историята на Авликейн просто като “Сесилия” или “Момичето в Кулата”, бе еварим, родена в началото на Втората епоха. Най-малката от многодетния род Абисина тя бе подчертана любимка на баща си, който даваше всичко да своето красиво русокосо момиче. Девойката растеше като цвете в саксия - изключително защитена, но и безкрайно отдалечена от конфликта, оформил епохата, в която живееше - Великата война. Тя развиваше своите таланти на алхимик далеч от всичко и всички, скрита от очите на божествата, които пълзяха като мравки в младостта на Авликейн. Но никой не можеше да заподозре, че самият Дилук и бе отредил централно място на сцената на божествения конфликт. Веднъж докато се разхождаше из полята, които семейството и притежаваше, събирайки билки за алхимичните си отвари, забеляза млад мъж с крила на гърба си, седнал около близкия поток. Не бе първият път, в който Сесилия виждаше ангел, но по презумция еваримите не обичаха да се месят с останалите раси. Макар нервите, които изпитваше, тя го поздрави и двамата завързаха приятелски разговор. Той се представи като Касиан и я помоли на следващия ден да се срещне с него на същото място. Тя прие предложението му, въпреки че знаеше, че семейството и не би одобрило тя го направи. И на по-следващия. И на по-следващия. Бавно, но сигурно тя се бе влюбила в младия ангел, който имаше изключително чиста и романтична душа. Държеше се с нея като принцеса, като с крехко нежно цвете. Докато един ден не дойде пред баща и, разкривайки се като бог Касиан, един от новоиздигнатите владетели на света и я поиска за своя спътница в тази негова съдба. Въпреки скептичните и меко казано закостенели възгледи на еваримите върху смесените бракове влиянието на Сесилия върху баща и и обещанието, че тя ще е половинка на един толкова влиятелен мъж, склони везните в полза на двойката. Сесилия знаеше как да получи нещо, стига да го поиска достатъчно. Може би бе помогнало и уверението, че този техен съюз не може да произведе нелегитимни наследници на рода Абисина.
В началото всичко бе прекрасно. Тя бе на върха на света, любима на бог, желана от него. Но нещата бързо се промениха, когато бе видяла неговия първи и най-верен архон - Векс. Младият драконов принц бе привлякъл синия и взор със своята кръвожадност. Касиан бе нежна душа - не обичаше да цапа ръцете си с кръв. Предпочиташе да носи радост, красота. Но мръсната работа трябваше да се свърши от някого и този “човек” бе Векс. Русокосата се оказа привлечена към кървавата и грозна страна на Войната. Смяташе, че нейният любим прекалено много си затваря очите за нея. В насилието имаше нещо толкова първично и красиво, нещо, което я дърпаше със силата на метални въжета. Може би за това се обсеби от Векс, но за жалост, той не отразяваше опитите и да го съблазни. Бе щастливо сгоден за Ариенес и не желаеше да погледне друга. Това помрачи мислите на младата алхимичка, фокусирайки ги в една точка. Той. В крайна сметка Сесилия знаеше как да получи нещо, ако го искаше достатъчно. Направи изключително силна любовна отвара и я сложи в питието на Векс, докато той не гледаше. Така успя да прекара вечерта с него. На следващия ден драконовият принц - отвратен от случилото се, се закле в отмъщение срещу еваримката. И така се стигна до една от най-разказваните истории в Авликейн - отровната стрела, която бе покосила красивата девойка, и един млад бог кълнящ се, че ще разкъса света за нея. Каква бе отровата? Никой не знаеше. Знаеха само, че семейството и мистериозно бе изчезнало след този случай, а тя отказваше да се събуди и оставаше винаги на 286-годишна възраст заради непробудния си сън. И така до неотдавна. А събуждането и половин година след завръщането на новия бог на времето бе останало също толкова мистериозно и неразгадано, колкото и магията, която я държеше в своя летаргичен капан.

Half-blood necromancer;
Age: 753 years old (Born in 3271);
Appearance: Blonde hair, blue/green eyes, early/mid 20-s;
Status: Obtained.
Важно: Необходимо е героят да бъде взет с лик, отговарящ на визуалното описание, посочено по-горе, т.е. руса коса, сини или зелени очи, визуална възраст - 20-27 г. Ликът, който изберете, не може да бъде сменен, а при освобождаване на героя той не може да бъде върнат с друг лик. Ако героят е бил взет с един лик и е бил освободен, а следващи потребители желаят да го вземат с друг, е възможно, ако избраният лик отговаря на посоченото външно описание.
Ориентировъчни ликове са Chloe Grace Moretz, Josefine Frida Pettersen, Nicola Peltz, Romee Strijd, Tierra Skovbye, но те далеч не са задължителни. Имате свобода на избор.

Фрея беше дъщеря на нечистокръвен еварим и смъртна жена, някогашен джин, чиято лампа случайно попаднала у еварима. Въпреки страха си от силата на джинските желания и пословичната им особена воля гадателят бе решил да използва желанията си разумно и съвестно, а малко преди да получи правото си на трето такова, се бе влюбил в нея. Избрал да направи правилното нещо, той използвал желанието си, за да и даде заветната свобода и като смъртна я направил своя съпруга. Животът и бил кратък на фона на еваримската вечност, но след себе си тя бе оставила плод на любовта между двама им - единствената им дъщеря, която нарекли Фрея.
Фрея растеше в среда на любов, каквато бе събрала двамата им родители, и сама бе избрала некромантията, когато възрастта и настъпи. До кончината на майка си от естествена смърт от старост тя беше най-добър приятел на дъщеря си, но когато премина в Царството на Сенките, не искаше или не можеше да осъществи контакт с нея. Въпреки това тя и бе оставила своята мъдрост - винаги да преследва любовта.
Това и правеше Фрея. Нейната любов беше към магията, към некромантията, към всичко онова, което господарката Аела им бе завещала, а неин най-скъп съветник и рамо, на което да се облегне, бе баща и. За жалост, понякога любимите хора си отиваха твърде рано, дори да са до нас в продължение на стотици години. Съвсем неотдавна, в недалечната 4019 година, внезапната му смърт бе покрусила некромантката, но от погребението му тя си бе тръгнала с нещо също толкова ценно - в момент на мъка бе срещнала любовта на своя живот. Бе се запознала с чистокръвен пазител на знания на име Мадс, на чието рамо бе поплакала, а пътищата им продължаваха да се пресичат и след погребалния ритуал във Фаустус. Любовта им бе пламнала бързо и бурно, което бе помогнало на Фрея да стъпи обратно на крака. Противно на правилата на еваримската раса, той бе решил да направи Фрея своя съпруга, но така и не бе успял. Щастливият член на Съвета на Чистокръвните бе загубил живота си на предишната Луминарея по особено жесток начин, а русокосата еваримка отново се почувства сякаш бе загубила всичко, което Дилук някога и е дал. Въпреки това имаше едно нещо, което можеше да направи - да стане част от новия Съвет на Нечистокръвните и да потърси отговори на загадките, които някой или нещо бе поставил пред цялата им раса само една година назад.

Half-blood seer;
Age: 216 years old (Born in 3808);
Appearance: Dark hair, late teens-early 20s
Status: Obtained.
Важно: Необходимо е героят да бъде взет с лик, отговарящ на визуалното описание, посочено по-горе, т.е. тъмна коса, визуална възраст - 19-24 г. Ликът, който изберете, не може да бъде сменен, а при освобождаване на героя той не може да бъде върнат с друг лик. Ако героят е бил взет с един лик и е бил освободен, а следващи потребители желаят да го вземат с друг, е възможно, ако избраният лик отговаря на посоченото външно описание.
Ориентировъчни ликове са Bridget Satterlee, Danielle Rose Russell, Deva Cassel, Fiona Palomo, Sara Sampaio, но те далеч не са задължителни. Имате свобода на избор.

Хилда беше дете, обгрижвано от чистокръвната си майка и от значително по-големия си чистокръвен брат. Не усещаше, че бе изтърсакът на фамилията, плод на еднодневна авантюра с харизматичен демон в Евилон. Детството и беше безгрижно, от съвсем ранна възраст момичето използваше съвсем простички магии, за да направи света една идея по-красив - караше цветята да цъфтят, за да кацне върху тях пъстроцветна пеперуда или пчеличка, плетеше паяжини в ъглите на къщата, когато видеше самотно паяче, съживяваше полуумрелите саксийни растения на майка си и и казваше, че просто им е сипала вода, за да я зарадва. Търчеше щастлива из двора, а смехът и огласяваше цял Лунатион, усмивката и грееше като Слънцето, което се отразяваше в любопитните и детски очички. Беше най-голямата радост на майка си и най-голямата слабост на брат си.
Щастието и продължи до деня, в който той не доведе в дома си жената, която сърцето му бе избрало. Тя бе чистокръвна алхимичка, но нещо в нея караше 15-годишната Хилда да настръхва. Тя, разбира се, се радваше за брат си, защото неговото щастие за нея беше над всичко. Но чистата и душа не можеше да не долови презрението, което любимата на брат и изпитваше към нея. Беше смесица между неприязън към нечистокръвната роднина и ревност от вниманието, което брат и и обръщаше, и грижите, които полагаше за нея, за да цъфти и тя като цветята, които омагьосваше.
В един повратен ден Хилда инцидентно бе разляла билков чай върху любимата рокля на снаха си. Тази невинна грешка бе провокирала жестоката алхимичка да забърка киселинна отвара, с която да залее невръстното момиче, обезобразявайки част от лицето и. Веднага щом бе разбрал, брат и бе направил силна магия, с която да възстанови нормалните и черти, но не бе успял да върне зрението и. Бе направил и рима, с която ръцете на алхимичката да бъдат винаги вързани докато тя самата не усети вкуса на собственото си лекарство от Хилда, докато тя не усети подобна жестокост. Но нечистокръвното момиче бе твърде мило и добро, за да отвърне на огъня с огън, поради което ръцете на бившата и снаха вече над 200 години оставаха вързани. Но от злината Хилда бе взела и доброто за себе си - загубата на зрението и я бе направило сензитивна, а магията бе нейният способ да вижда света около себе си и да се наслаждава на красотата му. Да, тя бе изгубила жизнерадостната си природа и бе повече като студена мълчалива кукла, но бе станала успешен гадател недълго след злощастния инцидент. В момента разработваше различни методи за ясновидство, а при нея ежедневно идваха девойки и младежи, изгарящи от любопитство тя да види каква "съдба" Дилук им чертаеше, защото вярваха, че Хилда има способността да надникне отвъд материалния свят.