forged in ice

arctic fox -17- lee felix

"Просто Ривън." Това беше отговорът, който всеки щеше да получи, желаейки да опознае хлапето. Разбира се, малцина можеха дори да си представят премеждията, през които младият зооморф е трябвало да премине. Беше лесно да си представят това, че някой, който извиваше глас почти омагьосващо и се усмихваше игриво можеше да е живял живот друг, освен този на пълния лукс и щастие.

Ала Дилук бе отредил съвсем различно начало за живота на Ривън. Захвърлен от родителите си при раждането, той отрасва в дом за сираци. Дори на крехка възраст, младият зооморф е имал очи за красотата и всякакъв вид изкуство. На десет бе първият път, когато се измъкна, за да се опита да открадне достатъчно, за да си купи необходимото му да рисува. Макар да се страхуваше, бе открил начин да достигне до малка улица, на която можеше да си купи каквото пожелае. Разбира се, на подобна възраст Ривън нямаше ни най-малка идея как да открадне, нито да заблуди някого. Бе излязъл.. Не, не. Бе избягал, но нямаше никакъв план. Забелязвайки скитащото се хлапе , собственикът на магазинчето изпита съжаление. Нещо в него съчувстваше на малката, изгубена душа, която със светнали очи гледаше витрините с изложени платна, бои и музикални инструменти.
"Ще ти дам каквото искаш, но ще трябва да сториш нещо за мен." Каза му в една мразовита утрин. Обърканото изражение на Ривън не траеше прекалено дълго.
"Мога да изпея нещо!" Побърза да каже лисицата, знаейки, че няма какво друго да стори.

Малките бягства се превръщаха в ежедневие. Всеки път Ривън се връщаше в същото магазинче, където се бе научил не само да рисува, но и да чете, да пише. Възрастният собственик бе приел частично под крилото си скитащата лисица. И може би това щеше да е прекрасен завършек на всичко, ако един ден не се бе върнал обратно, за да завари магазинчето напълно унищожено. Всички нарисувани картини -разкъсани безпощадно. На прага на магазина стоеше мъж, чието присъствие бе осезаемо. Еварим. Онзи, който от години бе искал да придобие магазинчето и да го превърне в бизнес по свое желание. Вените му се изпълниха със студен гняв. Не бе преценил ситуацията правилно, когато се хвърли към магьосника. Не бе преценил това, че е просто невръстно дете, едва навършило 15 години.

Вечерта бе завършила ужасяващо. Макар да бе нанесъл удари, неговата сила не можеше да се мери с тази на многогодишното създание. Усещаше болка в цялото си тяло от безбройните удари, които бе получил. А най-ужасното. Бе се превърнал в обекти на експерименти в идните няколко месеци. Еваримът безпощадно използваше различни вариации на създадени от алхимията вещества.

Не помнеше всичко, освен деня, в който не избяга от там. Бе продължил да се лута из улиците дълго време, печелейки авлици единствено и само с гласа си. Но животът му щеше да се промени. Ривън вярваше в това.