Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?12TH
Apr 2024
Бе направена проверка на активността.
6TH
Apr 2024
Активно е седмото Масово събитие на форума.
6TH
Apr 2024
Форумният скин е обновен.
22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните.
Вход

Забравих си паролата!

Active stuff
Latest topics
» Вземете готов герой
Let me touch your fire EmptyYesterday at 23:38 by - luca -

» Върнете своя герой
Let me touch your fire EmptyYesterday at 22:04 by - luca -

» avernus on high heels.
Let me touch your fire EmptyYesterday at 21:51 by - luca -

» Eliza Maven | HB evarrim | Alchemist | FC : Sabrina Carpenter | Obtained
Let me touch your fire EmptyYesterday at 19:10 by elayane.

» Запазете своя лик
Let me touch your fire EmptyСря 24 Апр 2024 - 21:59 by - luca -

» Вземете важен герой
Let me touch your fire EmptyВто 23 Апр 2024 - 14:29 by - luca -

» Отсъствия
Let me touch your fire EmptyВто 23 Апр 2024 - 12:57 by Insignia.

» Death comes for us all;
Let me touch your fire EmptyПет 19 Апр 2024 - 23:26 by - luca -

» Every man has his thorns, not of him, but in him, deep as bones.”
Let me touch your fire EmptyПон 15 Апр 2024 - 20:45 by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 7 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

.adorel, erinna daelarien, moran knox., odea., Selestra;, valeria;, werner;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 83, на Вто 17 Окт 2023 - 22:04

Let me touch your fire

 :: It's time to write a new story :: Characters files Предишната тема Следващата тема Go down
Пет 23 Дек 2022 - 15:52


Sébastien Vestri

N.A
Fourth Age
Fire Sprite
Vaurora
FC: Tom Webb

Под жаркото августовско слънце се пържеше полуголото тяло на млад мъж. Качил се на дървена стълба, той грижливо събираше назрелите ябълки, които внимателно поставяше в красиво сплетената кошница, поставени стабилно между клоните на дървото. По зачервената му кожа бяха избили ситни капки пот, които от време на време забърсваше старателно с ръка. Бе се заел с това си занимание от пукването на зората, но бе успял да се справи едва с 5 дървета, а го чакаха поне още толкова, че и от горе. Не стига това, а трябваше и да полее цветята, защото горките се измъчваха на тази жега.
Интересен живот бе избрал да води огненото духче. Сéбастиен бе решен да се скрие от шумотевицата на този така чужд свят. За разлика от повечето си събратя, момъкът не преследваше власт, величие и пари. Напротив. Бе изтеглил всички възможни приходи от семейното богатство, за да закупи малка вила в покрайнините на Ваурора, където да отглежда ябълкови дървета и да гали небцето си със сладко от плодовете им.
Земята му не бе повече от пет декара, половината от които бяха заети от сградата, която обитаваше. Сама по себе си, тя не бе нищо особено – двуетажна къщурка с точно две стаи. Едната бе на първия етаж и представляваше сгушена кухня с трапезария, където да си хапнеш спокойно под приятните ласки на вентилатора, чиято перка се въртеше непрестанно. До втория етаж се стигаше по стръмни, извити стълби, които те отвеждаха до втората стая, която бе и таванско помещение. Макар и полегат, таванът бе достатъчно висок, за да се разхожда човек свободно без да се налага да прикляка. Помещението бе пригодено за нуждите на обикновения бог. В единия край бе разположил легло, забулено под тънка дантела, а в другия дървено бюра, затрупано с всякакъв вид бумаги. По средата имаше високи прозорци, с размера на самата стена, които се отваряха и водеха към правоъгълен балкон. На противоположната страна пък, имаше сравнително по-малък прозорец, през който човек можеше да се промуши и да достигне покрива на гаража, който бе пригодил като склад. Вестри обичаше да сяда на наклонената керемидена повърхност и да наблюдава залезите и изгревите. Напомняха му за изгубеното и колко илюзорен бе светът им в действителност. Чувстваше се някак нищожен, а носталгията караше душата му да плаче безмълвно. Някога, предците му блещукали из безкрайните небесата, а сега ги гледаше от толкова далеч.
Откъсна и последната ябълка, когато детския глас на съседското момиче привлече вниманието му. Бе донесла черешов пай, който баба ѝ бе изпекла специално за него. Девойчето подаде тавичката с поруменели от срам бузи – вероятно заради разголения му външен вид. Сéбастиен Вестри взе ухайното ястие, след което подкани детето към къщата, където и двамата щяха да се скрият от безмилостните лъчи на огненото кълбо поне за кратко. Приготви три бурканчета със сладко и пет свежи ябълки в една платнена торба и ги подаде на гостенката си преди да я изпрати обратно към дома.
Като се замислеше, човешкият живот не бе чак толкова ужасен, за колкото го мислеха всички. Разбира се, негативите бяха повече от позитивните му черти, но дори в тях имаше нещо красиво. Вероятно, никога нямаше да оцени напълно привилегията, която му бе предоставена от съдбата, но си струваше да опита да живее като тези, които преди векове споделяха сподавените си мечти с тях, когато нощта надделееше. Заслужаваше си да се научи да бъде човек.
Тези идеалистични и някак неприсъщи за личността му мисли провокираха тих смях у младежа. На лицето му заигра тъжна усмивка преди с бавни крачки да се изгуби в отрупаната с дървета градина, където все още го чакаха стотици златисти и румени ябълки.




Vestri
House of Embers
Vestri
Posts : 785
Върнете се в началото Go down
Пет 23 Дек 2022 - 16:07
Accepted
Добре дошли в света на Авликейн!
Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате!
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2324
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: It's time to write a new story :: Characters files-