Дракони

Born in: The end of The First Age
Status: Free.

Ириселия цял живот бе готвена за това да бъде кралица и за нея никога не бе съществувал друг път, по който би могла да поеме. Но вместо това да я направи разглезена и властолюбива, я бе направило отговорна и смирена. Властта не беше нещо, което жадуваше, защото вече я имаше, и вместо да замая главата и и да я доведе до ексцесии, владетелският престол и действаше отрезвително. От висотата на поста си тя виждаше и осъзнаваше много повече, отколкото някой друг, дори и близките и, можеше да си представи. И отколкото тя самата им позволяваше.
Защото макар да беше упорита, дори на моменти инатлива жена, която изглеждаше сякаш имаше тунелно зрение и е сляпа за всички интриги, които се плетяха около нея, това бе изключително далеч от истината. Ириселия изключително добре съзнаваше, че в пазвата си грееше и хранеше змии - собствените и брат и сестра, които жадно гледаха нагоре към трона и, бленувайки за властта, но слепи за бремето, с което тя идваше. Но засега това беше по-добрият избор, отколкото да се изправи срещу тях директно или пък да ги прокуди.
Страховете и бяха довели до това да влоши възприятието на двора за самата нея и да ги лъже в продължение на стотици години, че не е успяла да създаде наследник. А това всъщност не можеше да бъде по-далеч от истината - тя бе успяла да създаде и отгледа един бъдещ престолонаследник в тайна от всички и дори имаше второ яйце, което съвсем скоро щеше да се излюпи. Но ако съществуването им станеше публично, то те щяха да са в опасност, затова тя бе направила трудния избор да бъде много по-далеч от тях, отколкото и се искаше, в името на това те да са живи и здрави.

Born in: The middle of The Third Age;
Status: Free.

Евенис цял живот се беше питала “защо тя, а не аз?”. Защо хората се кланяха и уважаваха сестра и, а не нея? С какво бяха толкова различни те?
Ева беше готова да измени на абсолютно всички принципи. които и бяха вменявани от самото и излюпване, за да получи желаното уважение. Тайно тя мечтаеше да стане архон на бог, на който и да е бог, само и само за да получи някаква власт, с която да компенсира факта, че короната не тежеше върху нейната глава. И тогава, мислеше си тя, драконите щяха да я уважават. Независимо дали искаха, или не. Тогава всички те щяха да видят, че тя е по-добрият избор за кралица на Кехлибарения орляк.
Но докато дойдеше време да проправи пътя си към някого от Седмината, щеше да използва като карта в ръкава си по-големия си брат Каелион. Ева не беше глупава и беше наясно, че и тук служеше като заместител на онова, което Ириселия не бе успяла да му даде, но някак не и пречеше. Общите цели водеха и до общи занимания, за които не можеше да каже, че се наслаждава истински, предвид че нейното влечение не беше към противоположния пол. Но това бе скромната цена, която плащаше към успеха. В краен случай или щеше да продължава докато стане кралица, или докато стане архон. Но несъмнено Ева щеше да грабне силата в ръцете си, каквото и да и коства.

Born in: The end of The First Age
Status: Free.

Родът на Дреанеа бе поел властта над Изумрудения орляк след Бунта на двете сестри. Тогава майка и, Мелидия, се бе отличила като най-достойния представител на своето ято, а втора след нея бе младата и дъщеря - самата Дреанеа, която въпреки крехката си тогава възраст, също бе въвлечена в бойните действия.
Но далеч не всичко в живота на кралицата бе гладко. Малко след изкачването и на трона злоумишленици бяха извадили на бял свят една горчива истина за Дреанеа - това, че тя не бе наследник на краля, а бе продукт от извънбрачна афера на майка и. Планът им обаче се бе увенчал с пълен неуспех, защото Изумруденият орляк се бе привързал към новата си кралица достатъчно, че на свикания съвет всички единодушно да гласуват тя да остане на трона.
Уви, макар и да имаше любовта на орляка си, Дреанеа не можеше да каже същото за съпруга си. Отношенията в уредения им брак никога не можаха да прераснат в нещо повече от делови и беше цяло чудо, че въобще бяха успели да изпълнят съпружеския си дълг и да създадат наследници, тъй като се виждаха крайно рядко.

Born in: The beginning of The Second Age;
Status: Free.

Диалезия бе първородната дъщеря и пряка наследница на Дреанеа и Изумруденият орляк определено бе случил на принцеса. Достолепна, отговорна и целеустремена, тя правеше всичко възможно да е перфектна за ролята, която и бе отредена.
Отговорностите, които я очакваха, и тегнеха и тя непрекъснато се измъчваше с въпроса дали е достойна да седне на трона един ден. Чудеше се и дали изобщо е възможно да бъде щастлива докато е там, защото бракът на родителите и не и вдъхваше особени надежди.
Неочаквано за самата нея, Диа бе открила някого, който идеално разбираше нейните терзания и проблеми, защото имаше съвсем същите. И този някой бе не друг, а самият престолонаследник на Сапфирения орляк - Теларион. Неусетно от приятелство, породено от общите им несгоди, връзката им бе станала нещо повече. Макар това да правеше Диа много щастлива, защото бе единственият случай, когато бе кривнала от правия път и бе направила нещо само за себе си, също така я караше да се чувства гузна и притеснена, защото можеше да и донесе ужасно много проблеми в бъдеще.

Born in: The middle of The Third Age
Status: Free.

За Викториана вътрешният огън бе заместен от студена омраза и завист към сестра и, която бе получила всичко, за което самата Вика смяташе себе си за многократно по-достойна. И се опитваше да си го вземе с цената на абсолютно всичко. Цели два пъти отровата, която таеше към Диалезия, прерастваше в напълно истински опити да отнеме живота и. Първият изглеждаше като нещастен инцидент, а от втория Вика се измъкна на косъм, като в последния момент успя да набеди един нещастен слуга, който бе екзекутиран публично за предателство. Баща и бе изиграл роля във финалното решение, касаещо това несправедливо обвинение. Балтиан бе крайно недоволен от матриархалната нишка, която водеше кралския род на орляка, а Вика се бе превърнала в удобно оръжие в ръцете му. Той бе воден от ненавистта към съпругата си и Първата принцеса, която до болка приличаше на нея, а Викториана - от негодуванието, че е обречена цял живот да живее в чужда сянка.
Но колкото и да ненавиждаше Диалезия, не можеше да си позволи да не получи нещо, което по-голямата и сестра имаше. Затова когато бе разбрала за случващото се между нея и Теларион, самата тя се бе сдобила със сапфирен дракон, когото бе увила около малкия си пръст - Висерион, с когото бе успяла да се сближи покрай общата им участ на вечно засенчени.

Born in: The end of The First Age
Status: Free.

Ониксия "Черната" или Никса, както я назоваваха хората, бе дъщеря на Захир, родена под цвета на Черния драконов орляк. За разлика от своята сестра Инарида тя бе отраснала под строгия и налудничав поглед на баща си, но това я бе изградило като добра и нежна личност, готова да помогне и защити всяко създание, което имаше нужда от нея. Колкото повече Захир падаше в своята ужасна лудост, толкова повече Ониксия бе станала пътеводната звезда за онези от ятото и, които не искаха да се бият и да следват болните му амбиции. В момента, в който бе изпратила писмото до сестра си, баща им я бе затворил в своята тайна подземна лаборатория, подлагайки съзнанието и духа и на безкрайно много експерименти. Когато Аида я бе извадила оттам, тя бе станала тиха и мистериозна жена, очите и вечно гледаха нещо отвъд хоризонта и отвъд този свят. Консумирайки сърцето на падналия им баща, Ониксия се бе сдобила със способноста да извършва Ритуала на Промяната и да дава на драконите от различните поколения техните човешки форми. Всички, които отиваха в Енриа Амрелия, говореха, че за да преминат през това стъпало, говореха с уважение и нежност за Ониксия, но всички твърдяха, че из Града от камък се носи тъмна аура, която им пречи да извършват каквито и да са глупости на тяхна територия.

Born in: The end of The First Age
Status: Free.

Суверенът на Рубинения орляк бе студена и безскрупулна жена. Някои от подчинените и дори спекулираха дали изобщо е възможно човек да види усмивка на устните на кралицата им. Но историята помнеше и такова време. За разлика от сестра си Ониксия Инарида се бе излюпила червена на цвят - плод на първата връзка между орляците и бе пощадена от студените и налудничави лапи на баща им. Бе израснала в милитаристичната култура на червения орляк и бе попила цялото си съществуване от тях. Говореше се, че още от ранна възраст Аида е показвала безскрупулни и дори садистични наклонности, но никой тогава не го е забелязал. Когато се случва Бунтът на двете сестри, точно под нейния банер се обединяват всички орляци на Авликейн и затова в драконовото общество тя се счита за легенда. Именно тя убива баща си и освобождава Ониксия от оковите и, короновайки се за кралица на Червените. Всичко вървеше добре и тя дори намери своята сродна душа. Дилук им позволи дори да имат дете - първият им син Авексиан, който бе тяхна радост и неин наследник. Момчето - макар и изключителен боец и талантлив управник, често спореше с майка си върху нейните виждания за света. Според Инарида любовта е коренът на всички проблеми - виждайки лудостта, в която баща и бе изпаднал след загубата на любимата си, и низините, до която тя водеше. Кралицата се бе убедила още веднъж в това, когато собственият и съпруг се бе прибрал с червено яйце няколко кратки години след като вторият им син Анестиан се бе излюпил. Изневярата му, макар и да не бе станала публично достояние, я бе убедила, че нещо като любов не съществува и тези и черни чувства се бяха обърнали срещу собственото и семейство. Макар и да бе убедила остатъка от ятото си, че някак магично е имала две излюпвания толкова близо едно до друго, тя не така и не приемаше Трета принцеса Ларея като своя дъщеря. Садизмът и недоверието отблъскваха съпруга и и един ден той бе изчезнал. Това бе повратният момент в психиката на първия и син и той стана архон на своя близък приятел - бог Касиан, въпреки предупрежденията на майка си и се сгоди за сапфирения дракон Ариенес. Макар и в обтегнати отношения тя и Авексиан успяха да намерят път към себе си до момента, в който той сам не се бе превърнал в бог. Тогава бе официално пратен в изгнание от ятото си и обявен за мъртъв, а бог Векс изтрива всички спомени за себе си от общата наратива. Помнеше го само семейството му, главите на орляците и годеницата му, а за останалите той бе трагично загинал във Войните на архоните. За нещастие обаче злият и поглед се обърна към Втори принц Анестиан, който е доста по-чувствителен, винаги пазен в сянката на брат си.

Born in: The middle of The Second Age;
Status: Free.

Анестиан бе вторият син, резервата, вечно в сянката на първенеца. И досущ като едно цвете, растящо в сянка, той бе сякаш по-вял, по-унил, по-слаб. Във всяко едно сравнение с Авексиан той неминуемо губеше.
Но вместо това да породи завист и неприязън у младия Сиан, за него по-големият му брат бе всичко - грижа, защита, модел за подражание, подкрепа в трудните моменти. Всичко, което Инарида бе напълно неспособна да бъде и да даде. А за това, което майка им даваше, а именно вечна критика, грубост и постоянно растящи очаквания, Векс беше щит, който неизменно поемаше по-голямата част. Сиан се уповаваше на него като на... ами, като на бог. Защото за него брат му беше именно такъв. Негов личен, персонален бог и закрилник.
Може би затова болеше толкова, когато неговият личен бог изведнъж стана бог за целия свят и така изостави брат си, своя първи поклонник, на произвола на съдбата, и по-лошо - на произвола на Инарида.
Изведнъж той, крехкият, чувствителен юноша, трябваше да запълни огромната празнина, която Векс бе оставил. И докато криво-ляво се справяше с тази задача, макар и с цената на огромни лишения, празнината в сърцето му не можеше да бъде запълнена с абсолютно нищо, а само растеше и загниваше с годините.

Born in: The end of The First Age
Status: Free.

Оталон не беше глупав крал и добре знаеше как да използва военната сила, която държеше в ръцете си. Знаеше също че Нексусът бе могъщ изблик на сила, което... бе познато като факт на всеки. Но досега малцина бяха смелчагите, понечили да го използват за своите собствени цели. Историята дори не помнеше имената им, но Алон бе решил да остави своето в нея като първенец. Затова държеше останалите драконови орляци настрана от идеята да пазят Нексуса заедно със Сапфиреното ято. Успяваше да го отдаде на причината, че неговият орляк бе голяма милитаристична сила, но под шапката на тези оправдания се криеше алчността му, която кралицата консорт подклаждаше. Причината, поради която бе толкова горд с избора си на съпруга, бе, че тя беше също толкова алчна и безпощадна, колкото и самият той, но точно като него умело го прикриваше и успяваше да плете мрежите си тайно от публиката. Между двама им кипеше любов, но не от онази сладка, наситена с нежност, а покварена любов, в която те изкарваха най-доброто и най-лошото един от друг. Тази сила ги водеше напред към просперитета, но въпреки това кралят пазеше тъмните си тайни дори от нея. Никога нямаше пълно доверие на никого и дори любимата му можеше във всеки момент да се превърне в средство за постигане на дадена цел, ако му се налагаше.

Born in: The middle of The Second Age;
Status: Free.

Още с деня на излюпването си Теларион бе наясно, че един ден престолът ще бъде негов. Родителите му стриктно го пазеха още преди появата на братята и сестра му, защото не бяха сигурни дали щеше да има следващ излюпил се наследник, ако нещо се случи с Тейл. Възпитаваха го като воин, ала цял живот той вярваше, че нещо му убягва. Сякаш така и не се почувства готов да се срещне с отговорността, която короната на баща му носеше със себе си. Не спираше да се пита дали е достатъчно добър и достоен поначало за нея, дали се справяше добре с това, което му бе отредено да прави. Въпреки че го възпитаваха да бъде мъж на честта, въпреки че бе отдаден на всяка своя кауза, чувството, че никога нямаше да бъде достатъчен, не го напускаше. Това го бе тласнала към завивките на принцеса Диалезия, която най-добре го разбираше в това отношение. Ала разликата между тях бе в това колко прекрасно всъщност бе семейството на Тейл - той издигаше на пиедестал родителите си, които правеха управлението да изглежда толкова приятно и лесно, обичаха се и винаги бяха откровени с най-големия си син. Ала всичко това беше само защото той не знаеше какво се случва зад затворени врати и дори си позволяваше да критикува наивния Неифион, който в неговите очи си търсеше сензация, евтино забавление в образите на идеалните крал и кралица.

Born in: The Fourth Age
Status: Free.

Още от първия си ден в света Неифион бе както богатство, така и тежест на кралската фамилия на Сапфирените. Имаше късмета да се излюпи от едно яйце с Норийна, която трябваше да бъде втората му половина, неговата сродна душа и тази, която винаги да го допълва и да бъде там, когато той изпита нужда. Вместо това той оставаше повече по периферията, бе най-малко обгрижваното дете на фамилията, ако дори можеше да се каже, че получава някаква стабилна грижа. Бе се излюпил слабичък като всеки еднояйчен близнак, но бе по-здравото от двете деца, затова всички милувки и внимание отиваха към малко по-малката му сестра.
Животът му в пределите на Сапфиреното ято протичаше по един модел - бе най-малко желаното дете, а когато усети, че родителите му се бяха захванали с нещо нередно, макар да не знаеше какво бе то, моментално те започнаха да полагат всякакви усилия, за да го държат настрана от кралските дела, излизайки с оправданието, че така или иначе короната никога няма да бъде негова, следователно нямаше нужда да знае. Когато достигна възрастта, в която Ритуалът да бъде проведен. и най-сетне получи човешкото му тяло и името Неон, те сякаш му даваха свобода, която като дракон не можеше да вкуси. Несгодите го бяха довели до обятията на божество, за което Нора бързо бе подочула и разбира се, бе свела до Оталон и Есиния, за да излезе чиста от всичко това, с което тя се забъркваше. Не бяха малко случаите, в които Неон беше неин жертвен агнец, това бе просто един от десетките, дори стотици примери. Макар този слух за него да бе истина, не всеки вярваше в забежката на Неон - повечето от драконите от всички ята още бяха убедени в истинността на мълвата, че Нора е негова годеница, а богове в картинката не присъстваха.