 Vincent
| FREE |
+ Age: 102
+ Race: Vampire
+ FC: Jeremy Allen White
|
Винсент беше един от многото вампири, които наричаха Фаустус свой дом. Но неговата причина да остане там беше малко по-специфична от тази на повечето останали, и носеше името Селестра.
Винсент беше роден вампир, от мимолетна забежка между баща вампир и най-обикновена смъртна. Но след като се бе родил вампир, майка му го бе изоставила на произвола на съдбата, и той от малък бе принуден да се оправя сам из улиците на Евилон, едно от малкото места, където въобще можеше да се разхожда относително спокойно. Е, “спокойно” бе преувеличение - можеше да се разхожда, без да изгори на слънцето, но за сметка на това бе бедно момче, заобиколено от престъпност, от която трудно можеше да се откъсне. Израсна висок и силен, но за сметка на това груб, недодялан и не особено общителен. Отгоре на всичко беше и необразован - нито имаше финансите, нито мотивацията да работи върху себе си. Пък и нямаше никаква идея какво би правил…
Цял живот Винсент се бе чувствал виновен за това, че е вампир. Ако бе просто обикновен, щеше да има майка, и семейство, и нормален живот, в който можеше да се радва на малките неща, като това да чувства слънцето по кожата си. Но, уви, съдбата не му бе отредила такова щастие.
Една вечер, прималял от глад, той бе захапал първата срещната. За нещастие, бе попаднал на дъщерята на някаква важна клечка в Евилон, и той прати своите биячи да му видят сметката и да направят от него пример за всички. Първо го пребиха, а после го вързаха на място, където слънцето изгряваше, и първите му лъчи щяха да го довършат. Жалък край на един жалък живот.
И точно бе започнал да бленува по светлината в края на тунела, и дори вече тялото му бе достатъчно онемяло, че да не чувства болката от многобройните си рани, когато изведнъж, сякаш пратена му от Дилук, се появи неговата спасителка. Селестра, която по случайност минаваше покрай кървавата сцена, бе съжалила младия вампир, и даде пари на бабаитите, за да го пуснат.
Селестра не правеше такива добрини току-така, пък и Винсент се чувстваше неудобно от това, че дължеше живота си, а и покрай него немалка сума пари, затова двамата стигнаха до споразумение. Той щеше да работи като охранител за нея за много по-малка заплата, отколкото се полагаше, докато не си изплати дълга. А после щеше да е свободен да прави каквото си иска.
Изненадващо, да работи за Селестра му хареса, пък и се оказа, че дори му се отдава,и Винсент започна да се изкачва нагоре по кариерната стълбица. Нещо, което никога не бе очаквал.
Тя му бе показала, че може да си вампир и да живееш с достойнство, а не просто да съществуваш в най-сенчестите и мръсни ъгли на света. Че можеш да се издигнеш отвъд статута си на грешка на еваримите и да тръгнеш по собствен път, който си е лично твой. И за това той й бе неимоверно благодарен.
Когато си изплати дълга към нея, не си тръгна по живо, по здраво, както тя очакваше, а остана. Къде щеше да намери по-добро място от това, на което беше сега?
Къде щеше да намери по-добър началник?
Ако трябваше да бъде честен, Винсент от много отдавна копнееше да бъде нещо много повече от служител за нея. Но, уви, Селестра бе консорт на Векс, а той не делеше… И Винсент мъничко, ама съвсем мъничко, ненавиждаше бога за това.
|
Индекс
» Върнете своя герой
» Новини
» Липсва ми смехът, като въздуха - задушава ме, нямам дъх. Уморена, вън вали, а вътре в мене нямам сили.
» Отсъствия
» Jiyan Seo /third age/pure blood evarrim/ fc: byun baekhyun/ free
» he felt so awfully old and worn, and so young all at once, raw as a wound.
» Sometimes, the wicked will tell us things just to confuse us–to haunt our thoughts long after we've faced them
» “I dreamed of moons that night. Twin screens of themselves: one dark twin, one light.”