Backstory:
"НЕ!"
Писъкът на младото огнено духче нямаше да промени нищо, нямаше да спре онзи натрапник да влезе в онзи забранен сектор, който Енеас бе поверил на родителите и да пазят, а когато техните пламъци бяха угаснали, Нарсея бе наследила длъжността им.
Пламъците свистяха върху цялото и крехко тяло, устните и бяха едва разтворени в мига, в който понечи да се нахвърли върху нежелания посетител.
"Спри!"
Насреща получи само дяволита усмивка, което накара огънят, плъзгащ се по нея, да премине от яркооранжево към тъмносиньо в рамките на милисекунди. Стисна зъби, стисна и юмруците си в пристъп на ярост; искаше да изстреля огнена топка към него, да го изпепели на място, за да предпази всички ценни книги, а и за да задържи доверието на Енеас, защото не можеше да си позволи да го изгуби, когато той бе така благосклонен към нея още от първия и ден.
Но не можеше да си позволи. Рискуваше да предизвика пожар, затова трябваше да го спре по други начини. Уви, така и не можеше да измисли такива, а трябваше да бъде бърза. Нямаше и секунда за губене.
"Моля те, искам само да спреш!"
Думите и напуснаха устните и като шепот, което предизвика усмивката на непознатия мъж да се разтегли още по-широко.
"Внимавай какво си пожелаваш..."
Мигом образът му изчезна, сякаш се бе стопил в пространството толкова ненадейно, колкото се и бе озовал там. След него единственото, което оставаше, бе леденостудена вода, заплашваща да залее всичко. А нивото и се покачваше все повече и повече. Кой беше този? Това беше ли възможно изобщо? Що за болна шега бе това?
Трескаво се огледа наляво, след това надясно, след това отново наляво. Нямаше кой да дойде; беше сама тук. Никой освен нея нямаше достъп до това отделение - вероятно с причина беше забранено влизането дори на нея самата. Енеас също го нямаше. Какво щеше да му обяснява за съсипаната библиотека, ако не изгасне и оцелее, за да разказва?
Нямаше много голям избор в случая - щеше да се справи сама по един или друг начин. Покатери се на бюрото преди водата да го е заляла, след което едва-едва разпусна юмруците си и насочи цялата си енергия върху огъня, който пазеше в сърцето си, във вените си, под кожата си, във всяка една своя клетка. Можеше да се закълне, че водата около нея се изпаряваше постепенно, но не достатъчно бързо, за да може Нарси да я овладее, да я спре. Сякаш колкото повече пламтеше, толкова по-зле ставаше. Дори не можеше да си обясни защо.
Миг по-късно можеше да почувства хлада и върху глезените си, върху коленете си,...
"Ще се справя... трябва да се справя..."
Жегата напускаше тялото на огненото духче. Можеше да почувства, че още малко и оставаше до повратния момент, в който да прекрачи собствените си лимити. Добрата новина беше, че почти се бе справила с наводнението - едва около педя от пода бе мокра, но Нарсея не побърза да се радва. Нямаше и време да се радва преди ледът да я залее изцяло, да изгаси всеки неин пламък, а паралелно на това Одеон да изгаси свещта, в която държеше живота и...
"Съжалявам!"
Това бе последното подобно на мисъл у нея; бе отправена към Енеас, но дори не знаеше дали извинението бе достигнало до него. А и да беше, какво щеше да промени това? Бе се провалила в единствената задача, която някой някога и бе възлагал, а дори не знаеше какво стоеше в сърцето на това.
Отвори очите си дълги мигове по-късно. Богове, така ли изглеждаше отвъдният свят на Одеон - онова владение, от което никой никога не се бе връщал? Ако да, тогава защо се намираше в библиотеката, за която можеше да се закълне, че е наводнена, защо чувстваше пламъци да танцуват върху светлата и кожа, защо през премрежения си поглед виждаше образа на Енеас?
"Съжалявам, съжалявам, съжалявам!"
Богът и направи знак с ръка да спре, но Нарсея така и не изпълни тази му неизречена на глас заповед.
"Съжалявам!" - проплака отново.
"За какво? За това, че изпълняваш дълга си към мен?"
"За това, че нищо не успях да направя! Нищо!"
"Престани." Ръката на бога леко погали лицето и преди да се протегне към нея, приканвайки я да положи длан в нея. "Стани мой архон."
"Архон?!" Огненото духче примига объркано няколко пъти насреща му. "Що за илюзия е това?! Сънувам ли, или просто умът ми е решил да се шегува с мен преди да умра?"
"Ако искаш, веднага ще ти призова Нахида, за да се убедиш, че е реалност."
Енеас се засмя.
"Не ми е до шеги!" Мигом тялото на Нарси отново пламна под въздействието на всички емоции, с които богът на слънцето я заливаше. Объркано огледа ръката си. От връхчетата на пръстите и извираха малки пламъчета. "Чакай, ти си сериозен..."
Шеговитото изражение не напускаше лицето на бога, който отново с жест я подкани да докосне ръката му...
Additional info:
• Преди да стане архон, Нарси е второ поколение огнено духче;
• След като Енеас връща пламъците и след потопа преди около сто и двадесет години, тя повече никога не се усмихва;
• Вече не охранява забранения сектор в библиотеката, но с негово позволение остава там като библиотекар.
Note:
Историята е уговорена с Дилук и Енеас.
Yesterday at 4:01 pm by salleine.
» Запазете своя лик
Нед Ное 17, 2024 11:28 pm by - luca -
» Върнете своя герой
Чет Ное 14, 2024 10:25 am by - luca -
» Новини
Пет Ное 08, 2024 2:25 am by - luca -
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» unable are the loved to die, for love is immortality
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» Важни съобщения
Чет Ное 07, 2024 10:25 pm by - luca -
» Предложения
Чет Ное 07, 2024 10:22 pm by - luca -
» Вземете готов герой
Чет Ное 07, 2024 9:21 pm by - luca -