Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?12TH
Apr 2024
Бе направена проверка на активността.
6TH
Apr 2024
Активно е седмото Масово събитие на форума.
6TH
Apr 2024
Форумният скин е обновен.
22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните.
Вход

Забравих си паролата!

Active stuff
Latest topics
» Запазете своя лик
Архони EmptyПет Май 17, 2024 10:07 pm by - luca -

» flourish in the shade.
Архони EmptyЧет Май 16, 2024 12:44 pm by - luca -

» Върнете своя герой
Архони EmptyСря Май 15, 2024 10:03 pm by - luca -

» they have let me burn and left me smoking all my live
Архони EmptyСря Май 15, 2024 10:01 pm by - luca -

» "While seeking revenge, dig two graves - one for yourself.”
Архони EmptyПон Май 13, 2024 9:12 pm by - luca -

» born to demon..
Архони EmptyПон Май 13, 2024 1:40 pm by theo.

» Set my heart on fire Pour gasoline all over my desire When I go up in flames, I'm burning bright I'll tell you it's too late to apologize
Архони EmptyПон Май 13, 2024 12:41 am by - luca -

» With each passing year, the shadows take their toll. But you remain.
Архони EmptyНед Май 12, 2024 11:49 pm by - luca -

» Maksimilian
Архони EmptyНед Май 12, 2024 6:10 pm by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 16 потребители: 9 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

-yves;, .adorel, aleksander kalyazin., casimir elrod., eliade., Erich Lind., hawkeye, Insignia., valeria;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 90, на Пон Апр 29, 2024 5:44 am

Сря Окт 19, 2022 8:04 pm

Obscura
Ahriman's archon of Jealousy

FC: Dove Cameron
Previously known race: Vampire;
Status: Obtained.

Обскюра имаше късмета да бъде създадена от вампир баща и вампирска майка. Знаеше колко рядко се случваше това и осъзнаваше каква привилегия бе това, че дългата и изтощителна бременност на майка и успешно и бе дала живот. Животът и вървеше чудесно през дългите години, в които човешката кръв я държеше вечно млада, жизнена и красива. Не можеше да се оплаче от нищо въпреки съмнителните погледи, с които всички я гледаха заради расата и. Еварим не се сблъскваха с такива проблеми, тях Аела ги обичаше. Вампирите бяха по-скоро като изтърсаците, които Малбонте бе взел от съжаление, защото никой друг не ги желаеше. Тяхното начало, което не се криеше в тайна, целеше да предаде урок на вече съществуващ род, но никой не си даваше равносметка за последствията, която новата счупена раса бе обречена да носи.
Въпреки това Обскюра се гордееше с произхода си. Гордееше се толкова много, че понякога дори сбърчваше нос при мисълта за повечето от нея - изкуствено създадените чрез ухапване вампири или наследниците на хора. Намираше това за лесния начин и конфликтната и личност често си намираше начин да им даде повод за завист към нея, защото бе една от малцината родени по начина, по който трябваше да бъдат. Завистта им към нея сякаш я хранеше толкова пълноценно, колкото и самата кръв, която трябваше да консумира, за да преживява.
Но както бе способна Обскюра да предизвиква завист, така бе способна и да изпитва такава. Завистта, която извираше от нея, бе способна да захрани хиляди слънца. Може би повратният момент, в който тя го осъзна, бе денят, в който майка и изостави баща и заради нечистокръвен Еварим. Омразата и към тази раса напираше, още повече я отвращаваше мисълта, че татко и - чистокръвен вампир, бива изоставен заради мелез от расата, която тя ненавиждаше. Но това бе само едната страна на острието - магьосникът бе млад, красив, с изваяни остри скули и очи сини като най-ясните и необятни небеса. Нещо в нея го желаеше и именно завист към майка и бе думата, която придружаваше думата отвращение. Защо майка и го имаше, а не тя? Хилядите и опити да всее раздор между тях завършваха с провал, конфликтът така и не идваше. Кейдън - така бе името му, бе като заслепен от майката на Обскюра докато един ден в живота и не се появи мистериозен властен мъж, който бе спрял погледа си на нея или по-скоро на делата и тъмните чувства във вампирското и сърце. Бе се представил като Ариман и и бе отправил предложение, което накара кръвта и да закипи. Предлагаше и да превърне тази любима нейна завист в сила, над която само тя да има контрол - да може да я събужда и приспива само с мисълта си където и когато си пожелае, но в замяна на едно - цял живот да изплаща към него дълга си за това, като му служи и изпълнява всяка негова заповед. Признаваше си, че не знаеше дали желае да обрече живота си на това, бе скептична, както и той заради своята нескрита неприязън към нейната раса, но въпреки това бе поела риска да приеме предложението му. Благодарение на това успешно бе разделила майка си и Кейдън само за да осъзнае, че когато вече бе го получила, той не представляваше обект на интереса и, а единствено завистта, че някой друг има нещо, което тя няма, я тласкаше към него.
Сега Обскюра необезпокоявано се забавляваше с хорските негативни емоции, настройваше ги едни срещу други когато и както и бе приятно. Така или иначе вечността бе пред нея като архон, защо поне да не я направи забавна за себе си и за своя господар?

Relationships:
Ариман - неин господар. Природата на Обскюра е опърничава, но въпреки това тя му се подчиняваше доколкото и бе възможно. Той самият често се забавлява на раздора и ревността, които Обскюра всява.

Melora 'Lora'
Vex's archon of volition

FC: Ayça Ayşin Turan
Previously known race: Fae;
Status: Obtained.

Не всички архони можеха да се похвалят с корени от Втората епоха. Много от тях бяха сравнително млади и зелени в божествената игра. Мелора бе една от най-ярките примери за това. Едва на крехките 250 години тя упорито служеше на Векс като негов архон на избора с твърда ръка. В нейната история нямаше големи саможертви или войни, тя не бе изцапана с кръв, но някак си бе успяла да привлече погледа на господаря на Часовниковата кула. Родена в расата на феите, Лора, както я наричава всички, бе известна наблизо и надалеч със своята красота. Нежните бели пера, които се появяваха на места в косата и, бяха само допълнение към нейните изискани и нежни черти. Колкото повече растеше момичето, толкова повече растяха и нейните амбиции. Знаеше, че в малкото село, в което бе родена, нямаше да срещне слава или любов, а просто еднообразие. Затова тя направи избор да се премести във Валон.
Изборите щяха да са важна част от нейната съдба, въпреки че самата тя все още не го беше осъзнала. От всичките квартали на боговете тя избра този на Ариман, въпреки че не отиваше на една фея, както всички и повтаряха. Мнозина от нейните събратя избираха този на Инсигния, за да са в близост до природата и всичко, което тя предлагаше. Но Лора търсеше друг вид връзки. Връзки със силни и влиятелни мъже и жени. Връзки, които често минаваха през леглото и в един от елитните бардаци на града. Макар и в очите на другите тя да вършеше гадна и долнопробна работа, младата жена изобщо не смяташе така. Тя обичаше да кокетничи и да забавлява богати господа със своя остър ум и красиво лице. В леглото искрено се наслаждаваше на ласките им и те оценяваха това. Но отново - нещо не бе достатъчно.
Докато една вечер в бардака им не дойде един специален клиент. В началото Мелора се зачуди защо всички се суетят около тъмната фигура, която бе влязла, но след това разбра. Този странен и на пръв поглед мрачен мъж бе не някой друг, а самият Векс. Първочанално се зачуди защо един от Седмината би дошъл да търси развлечения в тази част на Валон, при положение че всички знаеха, че боговете разполагат с достатъчно консорти, а да не говорим любовници, но реши да не го мисли твърде много. Очите им се срещнаха и тя бързо бе всмукана от обсидиановото черно на неговите. Нещо я влечеше към този мистичен мъж, а за нейна още по-голяма изненада той я избра за негова компания за вечерта. Но това нямаше да е единствената изненада за младата жена тази вечер. Влизайки в стаята, той не я докосна, дори не бе впечатлен от голата и фигура. Той просто я погледна в очите и я попита дали иска да е негов архон, без дори да и даде причина за това свое решение. Разбира се, Мелора прие веднага, правейки избора, който щеше да я издигне като архона на Изборите.
Макар че и до ден днешен в нея изгаряше желанието да разбере защо Векс я е избрал и да се наслади на вечерните изкушения, които богът и беше отказал преди цели 250 години.

Relationships:
Векс - по все още необяснима за Лора причина той я избира за свой архон. Тя понякога повдига въпроса, но Векс тактично го избягва, отвръщайки само с усмивка.

Rhaeneya
Insignia's archon of verdancy

FC: Alexandra Daddario
Previously known race: None. Used to be a forest;
Status: Obtained.

Ренея бе изключение от златното правило, че архонтите са ходещи и дишащи създания, за да получат своя божествен статус. Ренея не бе нищо от това, даже за нея може да се каже, че бе съвкупност от създания - помещаваше в себе си всеки лист от всяко дърво, всяка малка тревичка и гъба, всяка рибка в реката, всяка жабка в езерото, всяка пчеличка, кацаща върху всеки цвят, както и още много. Сама по себе си тя бе живот, който обхващаше безброй други животи. Пространство, сгушено в полите в планината, до където човек не стигаше. Е, с изключение на един. Бе място, изпълнено с енергия, която млада жена на име Инсигния чувстваше близка до себе си още от дете. Съвсем случайно бе открила това място веднъж, когато си играеше в селото си и се бе изгубила на пътя за дома, но вътрешна тръпка я подтикваше към това да се връща отново и отново до момента, в който не прекарваше по цял ден там и си тръгваше чак късно вечер, защото знаеше, че родителите и ще я търсят.
Един ден посещенията на Инсигния обаче спряха. Гората спря да слуша нейните разкази и песни, на които пойните птици пригласяха, а звукът от стъпките и вече не отекваше из тишината. Вече я нямаше порасналата девойка, която събличаше дрехите си, полагаше ги на любимия си камък и потапяше нежното си тяло в хладките води на поточето, както тя често обичаше да прави. Сякаш част от тази необятна девствена гора бе изгубено, липсващо, невъзможно да бъде възстановено. Може би нещо се бе случило с нея, може би си бе намерила ново любимо място под небето, може би животът и я принуждаваше да бъде другаде вместо там, където изпитваше истинска хармония в душата си.
Минаха години преди Инсигния да се завърне в гората, но посещението и бе кратко. Отново говореше на средата около себе си сякаш някой можеше да я чуе, разбере, да и даде съвет, да откликне на терзанията и. Но вече не бе същата малка наивна Инсигния отпреди. Вече бе могъща богиня, над чието съзнание тегнеше гледката за мъртвите и деца. В гората дълго време отекваха воплите и, докато разказваше тази горчива история, завършила със сладък край. А когато отми тревогите от тялото си, разказа всичко това и душата и достигна до катарзис, отново наметна одеждите си и си тръгна.
Този сценарий се повтаряше неведнъж, макар посещенията и да бяха по-редки от времето, в което бе малка, простосмъртна и уязвима. Сега историите, които извираха от сърцето и, бяха по-мрачни, липсваше топлата усмивка на русокосото момиче, бе заменена от леденото изражение на изстрадала жена и майка, останала сама в тази жестока вечност. Но част от нея желаеше това магично място да бъде по-близо до нея всеки ден, да може винаги да усеща уюта му. Затова бе взела може би малко импулсивното решение да направи нещо, което друг бог преди нея не бе правил - да превърне този свой рай в архон, да му даде човешки облик и да го направи свой подчинен. По нейната воля това място се бе превърнало в нежна жена с големи синьо-зелени очи, които на светлина наподобяваха цвета на любимия и поток или на тучните земи, върху които бе постлан килим от зелени ароматни треви. Косите на тази жена бяха тъмни като кората на най-високото и старо дърво. Единственото условие бе новосъздаденият архон да даде обет за девственост - Инсигния се бе спряла на нея като девствена гора, затова сега желаеше да я запази като девствена девойка, още едно нещо, над което тя покровителстваше. Нарече я Ренея - име, което самият и архон бе си избрал след известно пребиваване измежду хората. Колкото и трудно да бе в началото, Ренея бързо се приобщи към новия си живот - отне и само около няколко столетия, за да свикне с мисълта, че вече не е пространство, а фигура, подобна на самата Инсигния. Винаги можеше да се преобрази в пространството, което бе поначало, понякога го правеше по нейна молба, а понякога и по свое желание. За нея бе удоволствие да служи на богинята и въпреки суровия и нрав и тежкото отношение, което имаше към всички свои архонти, включително към нея - към първото си творение, Ренея не бе способна да изпитва друго освен благодарност и вярност. А всички истории, които богинята бе разказала в и на онази гора, на която бе вдъхнала живот, си оставаха неразказани на другиго освен на тях двете и Ренея възнамеряваше да запази това така. Чувстваше го като специална връзка със своя създател - връзка, която не желаеше да скъса с цената на нищо.

Relationships:
Инсигния - Ренея е първият архон, който Инсигния създава. Познава богинята от ранните и детски години - много преди тя да получи безсмъртието си. Ренея е нейният пристан на спокойствие и вижда богинята в светлина, в която никой друг досега не е успявал.

Aruna
Aeneas' archon of the hidden

FC: Alycia Debnam-Carey
Previously known race: Human;
Status: Obtained.

За разлика от другите архони и дори част от боговете, Аруна не бе получила статута си, водена от амбиции за власт, не търсеше отмъщение или лична изгода. Можеше да се каже, че през смъртния си живот не бе постигнала нищо изключително. Нямаше дела  достойни за страниците на прашните книги, които се гушеха по лавиците на библиотеката над която бдеше нейният повелител. Но за сметка на това младата жена притежаваше свои дарби, които често, твърде често оставаха някак скрити от света. Енеас забелязал необикновената й способност да чете другите същества, карайки ги някак неусетно да разкрият своите тайни и истини, които оставаха скрити от останалия свят. Въпреки че не се бе издигнала водена от амбиция, това не и пречеше да изпълнява дълга си и предано да служи на своя бог. Говори се, че Аруна разполага с мрежа от шпиони из седемте квартала на града, които шепнат в ухото и всичко, на което стават свидетели, а тя услужливо предава информацията на Енеас. Повечето биха казали, че именно тази нейна дарба бе впечатлила бога достатъчно, за да я направи първата от архоните си, ала това беше само едната страна на историята, която бе свързала съдбите им.
Аруна и Енеас се познаваха още от дните преди той дори да бъде издигнат в архон на Летисия, тъй като и двамата служеха на червенокосата богиня. Ала докато той споделяше леглото и, Аруна бе затрупана от роболепната работа, която безсмъртната непрекъснато и задаваше. Дотолкова, че бе трудно да се види колко красива бе девойката под пластовете прах и мръсотия, полепнали по лицето и дрехите и. Аруна се роди дъщеря на вампирски лорд от смъртната му жена, ала момичето не бе наследило нищо от вампирската раса освен студената им, енигматична красота. Бе твърде малка, за да разбере каква сделка бе сключил баща и, за да се озове в дома на богинята. Знаеше само че той се срамуваше от същността и, а безразличната и майка бе твърде заета да увещава вампирския лорд, че следващото дете, което ще му роди, ще бъде като него.
Детството и по-голямата част от младостта си прекара служейки на богиня, която изпитваше неприкрито удоволствие да превръща живота на подчинените си в допълнително измерение на Авернус. Но Аруна не изпадаше в самосъжаление, не кълнеше съдбата си, нито родителите си. Изпитваше безразличие към всичко, което я заобикаляше, и често в края на всеки ден бе дотолкова изтощена, че нямаше време дори за собствените си мисли. Почти сякаш се беше предала и просто чакаше дните на смъртния й живот да се изтърколят и всичко да свърши.
До деня, в който богинята извика Енеас при себе си. Аруна не изпита безразличие, а нещо друго, което неопитното й сърце не знаеше как да определи. Наблюдаваше го от разстояние, ала бързаше да сведе глава всеки път, когато и неговият поглед се насочваше в нейна посока. Никой не заговаряше другия. Всеки бе твъде зает със своята роля, а богинята дотолкова бе обсебена от младия си любовник, че дори не позволяваше на слугите си да му наливат вино. Аруна знаеше, както знаеше повечето неща, необятни за другите, че Летисия се страхуваше да изгуби вниманието му. Беше сляпа от манията си по него, че не забелязваше начина, по който той стискаше челюстта си всеки път, когато бледите й ръце се спуснеха собственически по тялото му. Аруна виждаше. Аруна знаеше. Но един ден, когато погледите им се засякоха, по умисъл на сили, които стояха много над двамата, смъртната разбра, че и той бе разбрал, че тя знае тайната му. Изпита страх, който прерасна във вълнение, и това вълнение и погледите му я караха да почувства копнеж по неща, които не трябваше да бъдат изричани, нито помислени, но се случиха и с двамата. Беше дръзнала да мечтае за живота, който биха могли да имат заедно, ако можеха да се спасят от сянката на Летисия. Защото в края на деня той винаги се връщаше при богинята, глух за молбите и да избягат заедно от онзи прокълнат дом. Енеас преследваше свои цели и дори любовта й не бе достатъчна, за да го накара да премисли. Но Аруна го разбираше. Разбираше, че някой като него никога нямаше да намери покой, нямаше да живее със себе си, ако не доведеше нещата до края, който си бе обещал.
Превърна я в свой архон още в същата нощ в която се издигна в бог, без да я пита дали искаше този живот за себе си, или не. Но границата бе начертана, нямаше връщане назад. Решението му бе поставило една непреодолима преграда помежду им. Щяха да бъдат заедно, но никога един с друг.

Relationships:
Енеас - Тя е първият архон, който Енеас издига още в същата вечер, в който става един от Седмината. Отношенията им са сложни, но няма някой, който да отрече лоялността и отдадеността, с които Аруна служи на своя бог. Често го придружава на съвети и събития, като шепне в ухото му всички тайни и полезна информация, която тя и мрежата и от шпиони е събрала.

Saedii
Ciel's archon of frost

FC: Emilia Clarke
Previously known race: Blue ice dragon;
Status: Free.

Драконите бяха могъща и непоклатима раса, изковани от самите кости на Авликейн. А ледените дракони от Синият орляк бяха сред най-суровите и силни от тях. Седи бе родена през самото начало на Втората епоха и затова бе имала щастието или нещастието да бъде свитдетел на много от събитията, които щяха да изковат представата на хората за векове напред.Седи бе излюпена сред студовете на Драконовата планина, но това не и пречеше изобщо. Тя бе леден дракон - изкован от желязото на студа и снега, кален в най-лошите атмосферни условия. Често се носеше мълва след хората на Авликейн, че Синият орляк се наемаше основно с отбраната на Нексуса и крепоста върху него, че именно те бяха воините, които решително бранеха света от нови Тъмни богове. Разбира се, тези мълви не бяха приятни на останалите орляци, които всячески се опитваха да им отнемат тази гордост, но безуспешно.
Седи бе отгледана и израснала сред гордите сини дракони и бе приела техния леден маниер. Но въпреки всичко младият дракон бе изкушен да обърне очи към малките хорски селца, които китно се гушеха из тежките условия на Планината. Бе привлечена към тези смъртни създания, които строяха и разрушаваха цели животи за време, за което драконите дори не биха взели дрямката си. Чрез разрешение на баща си, който бе на висока позиция сред Орляка, тя бе една от малкото, на които и бе разрешено да комуникира и да провежда размяна на стоки сред хората. Макар и горди и високомерни създания, драконите приемаха насериозно територията си и защитаваха всички, които подапаха в нея - било то хора, ангели, демони, дори и най-малките гризачи. Седи, както я нарекоха мнозина от хората, обичаше да прекарва време в селата им и да говори с тях на най-различни теми. Имаха толкова интересни възгледи и виждания за кратките си животи, все едно щяха да живеят вечно. Много от малките селца почитаха драконите като техни защитници и правеха малки талисмани, с които да символизират вярата си. През много от пътуванията си Седи усещаше, че гравитира към една млада жена, която често седеше пред къщата си и плетеше такива талисмани. Бялата и коса светеше на слънцето, докато тя си тананикаше звучни мелодии. Седи споделяше времето си с нея, докато жената и обясняваше как хорската ненавист и трудности караха сърцата им да се затварят и да не почитат драконите, но тя нямаше да се окъсне от вярвянията си. За нейната сила Седи бе омагьосала една от оплетените огърлици и бе обещала, че ако тя някога попадне в беда, жената дракон ще се отзове веднага.
До този момент бяха минали десетилетия. Нищо за един дракон, но времето бе превърнало младата жена в старица. Една вечер, докато в Планината се разразяваше ужасна буря, която никой от Орляка не можеше да обясни, тя бе повикала Седи в най-късната доба на нощта. Само светлината на догарящата свещ бе станала свитетел на разговора межде двете жени. Долитайки в селото, Седи бе забелязала няколко неща. Първо, че времето не бе успяло да отнеме дори и частица от чистата и, пълна с надежда душа. Другото бе миризмата. Гадната и металическа миризма на човешка кръв, която се бе набила веднага в ноздрите и. Трябваше да преглътне няколко пъти рязко, за да се отъвре от нуждата да повърне. Нейната приятелка я покани в малката им къща и и разказа какво се бе случило. За жертвоприношенията на Улрик и неговото желание за власт, за нечуваната цена, която селото плащаше заради лидера си. Тогава остарялата и ръка посочи към малкото дървено легло, където спеше внукът и. Седи пристъпи внимателно към него и видя същата бяла коса като на баба му, тялото му, свито на топка, и сълзите, засъхнали по лицето му. Баба му каза, че му е дала някаква отвара да го приспи. Тя бе известна със своите знахарски умения и след смъртта и Сиел щеше да предаде нейните малки и овехтяли тетрадки на Енеас, който ги бе сложил на почетно място в своята библиотека и много от най-брилянтните умове на Авликейн щяха да черпят мъдрост от тях. Тогава тя разбра защо бе повикана. Обеща на приятелката си, че ще направи всичко, което зависи от нея, за да предпази Сиел и да бди над него. Останалото бе история. Тя бе спасила момчето на идния ден и му бе предоставила шанса да наследи силите на Седемте. В нейното сърце нямаше желание за власт. Тя искаше просто да предпази тази нежна и крехка душа, над която бе обещала да бди. Там и тогава, сред руините на селото си, той я направи свой архон на скрежа. Оттогава двамата бяха неразделни. След като изпратиха баба му на смъртната и клада сред студеният въздух на Планината, Седи се превърна в негова майка, негов настойник и негов най-верен другар. Често го придружаваше на Съвета на Седемте, където мнозина коментираха, че са я виждали да гледа лошо Векс.

Relationships:
Сиел - Седи е избрана за негов архон непосредствено след като Сиел става бог. Тя е негова майчина фигура и постоянен спътник във всяко начинание.
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря Окт 19, 2022 8:07 pm

Loren
Nahida's archon of nightmares

FC: Richard Madden
Previously known race: Demon;
Status: Obtained.

"Спящата сила". С това прозвище бе известен още архонът на кошмарите. Лорен бе дясната ръка на Нахида и най-довереният и войник, въпреки че двамата невинаги бяха в такива блестящи отношения като сегашните. През Великата война Лорен бе заел страната на един Тъмен бог, който макар и смел, бе безкрайно глупав. Или поне това бяха мислите на тогава младия демон след като господарят му бе обявил, че ще завлядават огромната пясъчна бездна, наречена пустинята Сукремал. Само глупак би се изправил срещу температурите в пустинята в напразната задача да обедини племената, които бродеха из нея под своето крило.
Късно той щеше да научи, че това бе безплодна задача не поради тази причина, а поради факта, че някой друг вече ги бе обединил. Малката им армия бе навлязла в пустинята и опустошаваше номадските лагери с пълна сила, но хората не изглеждаше да ги е страх. Лорен на няколко пъти ги чуваше да викат нечие име, докато ги посичат - име, с чийто собственик съвсем скоро щеше да се срещне. "Нахида". Не стигнаха далеч заради пясъчна буря, която се бе разразила след третия опустошен лагер. Робите, които бяха взели, твърдяха, че тя идва, и изглеждаха изключително спокойни докато вътре в сърцата на неговите събратя се гнетеше единствено страх и напрежение. Дори и господарят му изглеждаше като куче, хванато в клетка. Тогава я видя. Вървеше бавно измежду виещите се пясъци, без дори да докосва земята. Крехката и фигура изглеждаше почти призрачна и потрепваща. Бе облечена в рокля от кристали, която хвърляше странни светлини с всяко нейно движение. Скоро Лорен осъзна, че бе прикован и не можеше да се движи. Името "Нахида" вече бе придобило физическа форма в неговото съзнание. Красива и почти неземна форма. Макар и да не можеше да се движи, той можеше да говори. Крещеше на Господаря си заръки за това как да победи непознатата жена, но полза нямаше почти никаква. Тя извади своя камшик и само с едно движение го срази. Тогава той осъзна, че нещо не е наред. Никой не можеше да победи бог с такава лекота, дори и наскоро издингат член на Седмината. Лорен осъзна, че потрепването и светлините не бяха плод на неговото въображение, а съвсем реални. Реални, като в... Сън. Младият демон бързо успя да изкриви съня на неопитната тогава богиня, превръщайки го в кошмар и бързо събуждайки се.  В материалния свят пред него стоеше същата жена, но без същата физическа сила. Той бързо успя да опре меча си в гърлото и, а тя само му се усмихна. Макар и да притежаваше невероятни магически умения, Нахида бе слаба физически заради своята жертва към света на Авликейн и Сукремал. Виждайки, че Господарят му е мъртъв заедно с неговите другари, той реши да заеме мястото си до Нахида като неин архон и щит. В началото взаимоотношенията им бяха обнегнати, но с вековете ледовете между тях се разтопяваха все повече. Така те станаха най-близки един с друг и нямаше никого, с когото да споделят повече. Някой спекилураха, че между тях имаше нещо повече, но дали бе така? Бе известно само на тях.

Relationships:
Нахида - тя го избира за свой архон, въпреки че в началото отношенията им са обтегнати. През вековете тези различия между двама им се изглаждат и те се превръщат в най-добри приятели, а според слухове - и в любовници.

Boyne
Adorel's archon of inspiration

FC: Luke Mitchell
Previously known race: Human;
Status: Obtained.

През целия си живот Бойн не бе необикновен човек, напротив даже - можеше да бъде считан за едно стъпало над маргиналите по улиците. Едва събираше по някой грош, за да издържа себе си, не можеше да си позволи да гледа деца, а всичките му романтични връзки завършваха с раздели заради финансовото му състояние. Това се дължеше на факта, че той не можеше да си намери "сериозна" и "отговорна" работа, както всички го наричаха. Считаше за своя мисия да стои по цял ден в работилницата, която наричаше свой дом, и да твори всичко, което можеше да бъде сътворено. От време на време пишеше разкази, които събираше в сборник, понякога дори посягаше към перото, за да създаде някой роман, а четките и боите му бяха разхвърляни навсякъде из стаята му. От време на време сам създаваше различни видове музикални инструменти, на някои бързо се научаваше да свири, а други като например флейтата му бяха по-приятни за създаване отколкото за свирене на тях. Бойн рядко пееше, но можеше да се закълне, че когато го правеше, дори славеите се спираха, за да го послушат.
Общо взето така минаваше целият живот на вече остаряващия мъж - създаваше всичко, което можеше да се създаде, защото вдъхновението му идваше като вълна, която го заливаше. Прехраната си изкарваше, като продава всякакви ръчно изработени изделия на пазара в Лунатион, което знаеше, не се харесваше на вече много възрастните му родители. Те бяха традиционалисти и плановете им за него включваха традиционно семейство с традиционни ценности и традиционно висок доход на сина им, който традиционно да се грижи за тях в най-черните им дни. Имаха възможност да уредят за него всичко това, но той твърдо отказваше и отново се връщаше в своята барака, за да твори. За да изживее живота си по начина, по който искаше.
Адорел, разбира се, не бе пропуснал да забележи случващото се. Следеше внимателно всичко, което се случва около Бойн - неговия творчески хаос, артистичната му натура, упоритите му родители, но и кипящото от него вдъхновение. Затова бе го избрал за свой архон на вдъхновението и дори бе го подмладил визуално с около петнадесетина години по лична молба на Бойн. Когато това се случи и той се яви пред майка си и баща си, те почти не го познаха - сякаш толкова далечен им бе образът на младия им син, че отказваха да приемат това божествено чудо. Много бързо мнението им за талантите на сина им се бе променило след тази случка, която им донесе някакво облекчение и не след дълго душите им отидоха облекчени при Одеон.
Вече Бойн можеше да бъде щастлив, да бъде себе си и да не живее в сянката на отминалата младост. Можеше да си позволява да се отдаде на любовни трепети, без да се тревожи, че способността му да издържа семейство, би била поставена под въпрос. Вече не можеше да има типичното семейство, защото той самият не бе типичен, но се радваше и на това, което бе получил, както и на това, което тепърва му предстоеше да получава. А и всички неуспехи с любовта в миналото в момента бяха компенсирани от това, че Адорел използваше умело стихията си и му удряше по едно приятелско рамо при нужда.

Relationships:
Адорел - той го избира за свой архон на вдъхновението, защото е впечатлен от всички таланти, които Бойн има. По негова молба Адорел го подмладява външно. В момента двамата са много близки.
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: It's time to write a new story :: Characters files :: Canon characters-