The grace of Toussaint family (1/3 Free)

Да си първият роден от четвъртото поколение на една изгряваща модна империя си беше тежка участ. Всичките очаквания, изисквания и привички, които да следваш само правеха ежедневието няколко идеи по-тежки. И по-лошото, е че никой не помни колко си добър в нещо, а помнят само това, в което не те бива, пък после следват упреквания, мъмрене и мусене. Именно такъв беше животът на Конлед „Кени“ Тусан. Роден първи във фамилията с крайни усилия, той беше просто перфектен в бизнеса, икономиката и по-математичната страна на модната им агенция.
Привидно сериозен, рядко усмихващ се, той изцяло отговаряше на описанието на скрежна лисица. Студен като айсберг, потаен като ледник, чакащ да потопи някой кораб, харизматичен като снега, който ви привиква да се хвърлите в него и да правите ангелчета. Конлед умееше да си служи толкова добре с думите, с погледите, с докосванията, че получаваше каквото поиска винаги. А ако не минаваха лисичите номера, то тогава вадеше другата си характерна черна – а именно онова властно гласче, което караше жените да подкосяват колене и мъжете да си гълтат езиците. Истината бе, че Конлед е едно манипулативно, доминантно, проклето копеле, което знаеше своята цена и нямаше да даде на никой да я потъпка.
А някога беше просто дете. Смеещо се с братята и сестра си. Играещо си в снежните преспи в двора на голямото им имение. Рисуващо с ръце, вместо с четки, върху стените. Но една малка случка и едно бягство промениха това. Така в една съдбоносна вечер, когато били на гости на чичо им във Ваурора решил да зарадва сестра си за рождения ѝ ден като ѝ покаже най-хубавото място, където могат да гледат звездите, които малката толкова много харесвала.  Въпреки отказите на родителите им двамата избягали от семейната къща. Планът бил идеален, успели да отидат на мястото, любимата му и единствена сестра дори използвала новооткрития си талант да рисува и направила много грозна рисунка на мястото, но какво се очаква от шест годишно дете? Всичко било прекрасно докато не се появил непознат – новосъздаден вампир. Първоначално вампирът тръгнал към Конлед, което накарало лисичетата да се опитат да избягат. Младият Тусан се преобразил, но забравил факта, че сестра му още не владеела това умение и преди да успее да я защити видял как зъбите на това противно създание се забиват в крехката шия. И сигурно от стрес всичко последващо просто изчезнало.
Следващото което помнеше от този ден беше таванът на болницата, сълзите на майка му, гневните викове на баща му и бибипкането на машината, която следяла пулсът на сестра му. Прекарал следващите няколко седмици плътно до Инина, която дори в крайно отслабено състояние не спирала да се смее на тъпите шеги на Лорант, дори от време на време рисувала върху лицето му цветчета, и се радвала на най-малките жестове, които той правил за нея като да окачи светещи в тъмното звезди от тавана, за да може да си представя, че са падащи такива.
Едва когато я изписали успял да си отдъхне, само за да разбере, че тя завинаги ще си остане с крепко здраве ѝ никога няма да успее да се изчисти от отровната захапка. От онзи ден, едва на 11 години, Конлед пораснал и помогнал за създаването на различен сектор в агенцията на майка му и чичо му. Такъв, който да не се занимава с модели и създаване на нови колекции, а със следене на всички боготашчета носещи името Тусан и да се грижат никога някой от тях да бъде застрашен или изложен на опасност. С това си решение той унищожил всяка надежда за детство, но и се превърнал в главата на фамилията и никой не посмял да оспори решенията му.

Лорант – Искрено му завижда за свободата, която има да е себе си и за това, че от ръки му идваха талантите. Но в същото време толкова го дразнеше факта, че пръскаше живота си като непотребна салфетка и не се хване с нещо стойностно, като например да се задоми и да се кротне. Уви, беше наясно, че не може да го спре с разходките до Евилон и онзи проклет бордей, а простете, елитен клуб за млади компанионки, който Лорант толкова обичаше, но някой ден, дала Инсигния, знаеше, че мъките с укротяване на опърничавия ще приключат и двамата ще седнат на масата като възрастни да си поговорят.

Инина – Ако има нещо, което иска да пази до края на живота му това ще е именно Инина, ахилесовата му пета. Изключително защитнически настроен е към нея. Безпардонно ревнив е до степен, в която сплашва всеки, който дори си помисли, че има шанс за нещо повече от едно „Здравей“ от сестра му. А за онези, който са си помислили да я пипнат с пръст, прегърнат или нещо по-сериозно – е казват, че счупените кости зараствали по-здрави. Не одобрява факта, че се подвизава като актриса и модел, но не я спира, а само тайничко я следи да не кривне от верния път. Не одобря и факта, че крие несигурността си с боята за коса, но за това си затваряше очите. Като цяло я държа на каишка, но е отпуснал синджира достатъчно, че да си повярва, че има някакъв контрол върху живота си.

Джасфър – В съзнанието на Конлед, Джасфър е … леке, нескопосаник, досадник, противно лисиче, което няма място в перфектното му семейство. Уви, светът знаеше, че се е родил и не можеше да го ликвидира без да се разчуе. А понякога мисли дали пък да не среже спирачките на колата му, но тогава се сеща, че майка му много ще реве и се спира. И ако си мислите, че контролира Инина много, то да видите какво прави с Джейс. Тук става въпрос за 24/7 контрол без право дори да диша без позволението на Конлед. А ако реши пак да краде, или по-зле, да учи Ари да краде (защото клептоманщината е по-заразна от венерическа болест е Евилонски бардак), не се свенеше да му строши пръстите – безименните, че не му трябваха да държи молива.

Нали знаете как във всяко семейство има по една черна овца, която просто като я видиш и искаш да я застреляш, че да не мърси кръвта на рода със своята простотия? Е Лорант „Лори“ Тусан беше точно черната овца. Тотално вдетинен за скромните си 23 годинки зад гърба си, той криеше гениалния си ум под усмивки и инфантилно държание. Но пък от друга страна, всеки гении е малко или много луд за връзване, нали?
Завършил академията на изкуствата на завидните дванадесет годинки, прочул се като дизайнер на почти курвенски модели рокли за куртизанките от Евилон, които с правилният ПР се превърнали в нов писък на модата, Лори просто беше друг вид тесто на фамилията.  Хедостичен и фриволен, Лори си живее живота както може. Я в клубовете на Евилон с изкусителни мадами и момци, я с наркоманчетата на Морфис, всичко, което можеше да подбуди музата му към творбите беше добро дошло за него. Пръскаше парите си по глупави и мимолетни нещица, които да спрат гласовете в главата, които му казват да рисува, да свири, да пише, да твори. Същите гласчета, които беше сигурен, че и прескъпата породена сестра чуваше, съдейки по отнесеното ѝ държание на моменти и налудничавите епизоди, в който и двамата унищожаваха животите на моливите си. Но нито той говореше за това, нито тя и двамата си движеха по своя път както намерят за добре.
Като цяло е страхотен купонджия и винаги можеше да разсмее околните с направо невероятното чувство за хумор, което можеше да се конкурира само с това на сестра му. Често можете да чуете изцепки за околните като „луксозно барбекю“ – за огнените духчета, „смок с крака“ – за драконоподобните, „шарлатани с таро карти“ – за врачките.
Друг характерен белег на душата му е невижданото самочувствие и неподправен нарцисизъм, които всеки един от Тусан носеше. И ако Конлед и Инина някак не ги показваха толкова силно, то при Лорант направо извираше. Ако питате той е най-невероятното създание на планетата на Авликейн. Мислите си, че ви гледа в очите докато ви говори, ами. Просто се оглежда в очите ябълки, за да си каже вътрешно „Уау, колко съм секси.“.
И така минаваха дните му. Я в ателието, където да ушие някоя нова рокля, която после да подари на следващата му платена приятелка. Я в обятията на Евилон, където да се затрие между краката на същата онази мадама, на която да подари творенията си. Я в Морфис, където да се отцепи от света за един, два, пет дни и да си забрави несъществуващите проблеми. „Тежък“ беше животът на Лори, направо да не сте на неговото място.

Конлед – Има смесени чувства към по-големия си брат. От една страна му е благодарен, че е поел цялата отговорност за тяхната модна агенция, от друга страна иска да го заколи някъде и да вземе всичко за себе си. Но кръвта вода не става и затова просто си се скатава когато може. В същият момент завижда толкова много на Конлед за силната братско-сестринска връзка, която имат с Инина, и в която смята, че никога няма да има място и точно затова търси компанията на компанионките от Евилон, за да се почувства част от нещо, пък било и не смислено.

Инина – Обича сестра си до толкова, че да я уважава и да не я задушава както прави Конлед. Често прекарват времето си, когато и двамата са свободни, в разказване на някоя нова малоумна случка. Той е и подстрекателят що се касае до връзките и сестра му, знаейки, че по-големият им брат никога няма да даде на Ари да си хване приятел, който не е по стандартите на Тусан, но пък от опит не боли.

Джасфър – Най-добрият му приятел. Връзката им е толкова силна, че направо може да ги сметне някой за съпрузи. Разбира се това е така защото и двамата си падат по пакостите и защото имат общ враг – Конлед. Но пък от друга страна и двамата искат да си живеят живота без контрола на агенцията.

Джасфър, или както му викаха роднините, Джейс, беше последното изчадие, което се появи в арктинския клон на рода Тусан. С усмивка, която хем да ти подкоси краката, хем да те избият лудите, с гласчец, който е толкова спокоен, че ще искаш да го заколиш на момента, Джейс можеше да докара всеки до нервен срив за по-малко от три минути. Но пък в същото време как да му се ядосваш на сладурестия Джейс?
Зад гърба си нямаше някакви драми, пък и да имаше, досущ като останалите си роднини не говореше за тях, защото всички те вярваха, че миналото трябва да си остане зад гърба. Вместо това той беше нормално момче, с нормално детство, даже доста щастливо такова. Обичано и обгрижвано от всички. Пеещо детски песни с мама, играещо си на рицари с тате и братята си, които да спасят красивата принцеса от ледената крепост на злата мащеха. Толкова мил беше, че сам измисли прякорите на роднините си, а именно Кени, Лори и Ари. Поне такъв беше като дете. И беше толкова наивен и невинен, че направо да искаш да го схрускаш.
А после … после дойде пубертета и всичко се обърна. Удари го толкова силно, че от ангелчето се превърна в същински демон. Започнал да бяга, за да ходи на ледената пързалка и да се заяжда с момчетата там, само и само за да се сбива с тях. Опитвал се да краде от бакалиите каквото може. Вгорчил живота на всеки, който му се изправи пред пътя. Когато, пък, бил затворен в имението им успявал да съсипе нервите на всички. Използвал главата на сестра си за повърхност, в която да удря баскеболната си топка. Лорант бил мишената му за водните пистолети. Самият Конлед също бил жертва на изцепките на Джейс, но двамата не говорят за това и си остава мистерия до ден днешен как точно го е издразнил. Най-голямото му постижение е да убие любимата златна рибка, крайно грамадна за вида си, която майка му толкова обожавала, и която кръстила Пикасо. При това приключил земният ѝ път с дъвка, която свил от бакалията на третата улица след площада. После дори предложил да направи невиждано погребение за рибока (помощта получил от Инина, която имала опит в погребването на всичко, което според тяхното виждане имало душа, а именно всичко), с траурния марш, с цветята и всичките му там простотии, само за да си почеше крастата за привличане на щуротия.
В днешно време, подобно на роднините си и той работи в семейната фирма. Макар да не се славеше с доминантността на Конлед, нито пък с гениалността на Лорант, а да не говорим за таланта на Инина, той имаше своите силни страни – а именно да му се разминава мрънкането пред сестрата и тя да му дава скиците си, които да представя като свои. Реално можеше да измисля нови дрешки за девойките, но сякаш повече го влечаха мъжките. Нещо тия помпозни, тюлено-дантелени парцалки не му бяха по вкуса. Вместо това предпочиташе да мисли панталони, ризи и вратовръзки. И това когато не замисля нов начин за световно господство и ликвидиране на поредният домашен любимец.
Дори си е създал списък с неща, които ще направи преди да си иде. Изрично е да се казва, че едно и едно няма да станат, заради зоркия контрол на Конлед, но е важното да си вярваме, че можем да правим каквото си искаме, нали така?

Конлед – Изпитва страхопочитание от Конлед, но това не му пречи да го дразни крайно много, при това само с дишането си. Знае, че Конлед хич не го харесва, но не може да му свети маслото и това го устройва. Обожава да го дразни по креативни начини, за които и двамата си мълчат и са се заклели, че ще мълчат и в Одеоновите земи.

Лорант – Ако имаше някой с който да се вайбва перфектно от фамилията то това беше Лорант. Единият шут, другият беля, бяха си идеални един за друг. Самият Джейс често казваше, че ако нямаше една и съща кръв да се бяха взели за съпрузи и да си живеят живота както те решат. Ама уви, Дилук решил да ги направи братя. Затова винаги в имението може да ги заварите заедно, пиещи, свирещи на електрическата китара (Лорант) и барабаните (Джасфър), разбиващи се на макс докато опъват нервите от вдигането на шум на брат им. Но пък за това живеят, да дразнят околните.

Инина – Неговата муза. И ако си мислите, че муза значи да прави неща за нея, абсолютно грешите. Тук музата е твореца, а той само краде ли краде и си живее. Като цяло я обожава, но няма да ѝ го каже никога, че туко виж си помислила, че могат да спрат с братско-сестринската война. Извън заяждането им често бягат от дома им заедно, а когато са във Ваурора дори откриват начини да се возят на някоя каручка или да крадат плодове от съседите. Дори на моменти я уважава, защото само той знае колко хаплива може да е сестра му и каква фурия е, стига да зареже парада с милото държание.