This mouth will destroy you the moment you mistake it for something soft, for something that is yours.

Ако баща й я видеше сега, щеше да се завърти в гроба.
Скулата й пулсираше под бледите, но сигурни пръсти на непознатата в огледалото, обагрена с десетки морави точици. Следите, оставени от неговите ръцете, продължаваха и по шията, под ключицата, проследявайки траекторията на опустошителния му яд чак до сърцето й. Опитваше да го завладее още от онзи пръв споделен поглед – първоначално с нежни слова и оригинални жестове, за да пречупеше и последното, което оставаше от самообладанието и личността й. Когато разбра, че не бе способен да открадне душата й с думи, прибегна към грубости. Какъв бе смисълът да се бори за благоразположението на съпругата си, като можеше да си гарантира покорство със страх? Вероятно се надяваше, че с достатъчно натиск Вера щеше да омекне в обятията му, отстъпвайки пред извратените модификации, докато настоящият й образ съвсем не й отеснееше и не пристъпеше окончателно в този, изтъкан от неговите виждания и желания. А може би просто си бе такъв и не влагаше особена мисъл в действията си – девойката по-скоро вярваше във валидността на второто. Гнилата му същност на мерзавец и насилник тлееше с времето и изискваше периодични захранвания, за да не се стопеше под напора на вечността. Заразата се предаваше генетично, от баща на син, и циркулираше в рода им от векове – не можеше да се каже, че Верлейн не бе била наясно в какво семейство се омъжва. Всяка съпруга, която вземаха, излиняваше, докато накрая не умираше при съмнителни обстоятелства. Говореше се, че първата съпруга на Алтан се бе удавила, но Вера подозираше, че жената умишлено бе потърсила фаталната прегръдка на водата, след като той бе погълнал и последната наченка на търпимост. Вероятно Арингтън очакваха танцът на съдбата на девойката да се развие по подобен начин, с ненавременен епилог, и затова не си правеха труда да запомнят името й. Тя от своя страна бе прилежна ученичка и правеше всичко възможно да отговори на очакванията им – усмивката й излиняваше по-малко с всеки удар, докато накрая не изчезна безвъзвратно, последвана от златистата светлина в лешниковите й очи. Евентуално, Верлейн се превърна в една послушна сянка на изначално пъстроцветно представения си образ, без мнение, интереси и амбиции. Минаваше като призрак през споделеното им ежедневие, като единствено лилавеещите следи по тялото й сигнализираха, че под плътта й все още се криеше някакъв живот и топлина. Гледката се харесваше на Алтан. Спеше по-спокойно след проявите на зверствата си. Нямаше да се събуди, докато Вера отместваше глава от възглавницата, за да я намести в ръцете си. Нямаше да предусети рязкото движение, замислено да спре дъха му. Щеше да й бъде толкова лесно да сложи край веднъж завинаги.
Пръстите й все още почиваха върху пурпурното съзвездие, когато крайчетата на устните й скочиха нагоре. Щеше да бъде лесно, но Вера не бе избрала трудния начин, за да кривнеше през прекия път сега. Все пак Алтан бе рушал устоите на семейството й десетилетия наред, бе планирал убийството на баща й – благия й, съвестен баща, който се бе отказал от богатството си, за да я отгледа, и не бе причинил никому лошо – с години. Дължеше им повече болка от тази, която една бърза, недодялана смърт можеше да извлече и предложи. Не, трябваше да положи същите усилия в оронването на имиджа им, да инвестира същата енергия в заличаването на рода му, да изчака перфектния момент да забие ножа в гърдите му – не в гърба му, за да разбереше, че фаталният удар идваше от нейната ръка. Че тя бе срутила и последното му убежище и вече нямаше къде да се скрие от гнева й. Алтан вярваше, че яростта, която го управляваше, бе всемогъща, защото досега не бе намерил никой да се противопостави на действията му. Но какъв е смисълът да си силен на действия, когато думите ти могат да бъдат унищожителни?!

____________________________________

Най-важното за героя:
» Верин Арингтън е родена като извънбрачно дете с майка сукуба във влиятелната фамилия на тъкачи на рими и банкери, Нокс, като Верлейн Амрита Нокс. Баща й бива изправен пред избора дали да я отгледа, след като Астирия я оставя в ръцете му и изчезва, или да й обърне гръб и да заеме отредената му позиция като единствен наследник на династията. Предпочита дъщеря си и напуска пределите на предишния си живот въпреки дълга, като се установява във Фаустус и се захваща с бизнес. След оттеглянето му и смъртта на последната ефективна глава на рода, Нокс се разпръсват и губят историческия си блясък.
» Мълвата носи, че Арингтън и Нокс воюват от векове в следствие на проклятие, реализирано измежду устните на далечни предци на вторите, след като Деймиън Арингтън отвлича съпругата на тогавашния наследник, Ерилин Нокс. Воден от вродената си ненавист към фамилията, Алтан Арингтън убива Кзейдриън Нокс през Четвъртата епоха, за да подсигури измирането на рода. Оставя невръстната му дъщеря жива покрай незаконното й съществуване и пола, предопределящи невъзможността й да оглави рода.
» Верлейн бива отгледана от далечен роднина и на седемнадесет видоизменя името си, след което се впуска в опити да спечели вниманието на Алтан Арингтън, за да се намести трайно в контурите на живота му и евентуално да отмъсти за баща си. Година по-късно двамата се женят, като Алтан вижда в младостта й възможност за наследник и контрол, без да съзнава истинската й самоличност или плановете й за разплата.