♫ i'm a genie in a bottle, baby ♫

ще ти кажа как свършва историята...
но първо: затвори очи и си представи необятната шир на среднощно море, сияещо със зловеща светлина, от която тръпки те побиват. това море е сцената, върху която се разиграва историята, която ще ти разкажа. по буйните вълни, с посребрен от луната гребен, плава кораб като никой друг — с черни мачти и златни душѝ по палубите. въобразяваха си, че са пирати — екипажът на кораба. наблягам на въобразяваха, защото бяха меко казано ужасни в това начинание. о, колко ужасни бяха само... пълни аматьори — малки, наивни деца, с големи мечти, без капка шанс да ги сбъднат. те са героите на нашата история — и какви герои бяха само...

ще ти кажа как свършва историята...
но първо: затвори очи и си представи стъклена бутилка, хвърлена в морето, с треперещи пръсти и прошепната молитва. в тази бутилка се намира пожълтяла карта. благословия или проклятие? ти решаваш.
на сцената излизат нашите очарователни пирати. един от тях грабва бутилката — действие, съпроводено от радостни викове. кой не обича загадките? кой не обича представата за живот в охолство? тези пирати определено са изкушени от идеята...
картата води до място, от което никой смъртен не се е връщал.
но ш-ш-шт! това е тайна, която знаем само ти и аз — за нашите пирати развръзката тепърва предстои.

ще ти кажа как свършва историята...
но първо: затвори очи и си представи момче — младо и мършаво, и пламенно. носи корона, изтъкана от амбиция, а очите му блестят като звездите в небосвода. той размахва картата и заявява, че ще открие съкровището.
така пиратите потеглят към остров на край света, с надежда в сърцата си и sea shanties на устните си. опортюнизмът ги кара да се смятат за непобедими и за известно време бяха.
за кратко, но действително бяха.

ще ти кажа как свършва историята...
но първо: затвори очи и си представи тъмна пещера, воняща на смърт и разбити мечти. бръшлянът пълзи по влажните ѝ, сиви стени, а ехото на далечни писъци раздира тишината. но наоколо няма никого... така че — кой крещи?
съкровището се намира вътре.
ще ти кажа нещо, но да си остане между нас: съкровището не е това, което търсят, нито е това, което очакват. но ш-ш-шт! това е тайна, която би развалила приключението на нашите мили пирати.

ще ти кажа как свършва историята...
но първо: затвори очи и си представи запустял, черен плаж, със сиви вълни, заливащи тъмния пясък, на който акустира плавателен съд, пълен с ентусиазирани пирати. те слизат от кораба си, вият от смях, подвикват имената си, подмятайки закачки за големи имения и преливащи от злато сандъци. с раници и чанти, пълни с храна, вода и оръжия, метнати на раменете, те се впускат в острова на край света, с гладни усмивки по лицата и решителност в крачката.

ще ти кажа как свършва историята...
но първо: затвори очи и си представи как пиратите-аматьори влизат в тъмната, покрита с бръшлян пещера. гласовете им са гръмки, гръмки, гръмки — тъй гръмки, че пещерата се пробужда.
пещерата се пробужда, заедно със съкровището, заедно с гибелта на пиратите.
входът се срутва и те са в капан. водачът им е момче — младо и мършаво, и... вече не е пламенно; по-скоро е младо и мършаво, и уплашено. короната му, изтъкана от амбиция, е прекършена на две, а съкровището, което търсеше, се явява насред кълбо от дим.

няма да навлизам в подробности, но трябва да знаеш това — съкровището е същество от друга вселена, разбитите мечти и разбитите душѝ обитават пещерата, а картата е обратно в бутилката, очаквайки своята следваща плячка.

и така свършва историята...
е, след всичко чуто, все още ли искаш да откриеш съкровището?