Амаранта, станала известна като Неумиращата, дали прякор, асоцииран с името й или с Великата война, никой вече не помнеше. Не помнеха и, че първата епоха я бяха белязали като "грешката на Малбонте", дори и предвид факта, че елохимите не допускаха грешки. Амаранта по начало не биваше да бъде жена, трябваше да е копие на първите архедемони, създадени от елохима на хаоса; трябваше да бъдат едно неразрушимо трио, най-перфектното творение на господаря си, който обаче тайно бе погледнал към красотата на един серафим и мислите за Лостариел се втъкаха в съществото на Амаранта. Изкирен през призмата на емоциите му, Амаранта се възроди като прелестна жена със същите тъмни коси, като тези на серафима. Осъзнавайки, че бе оставил подсъзнанието да го води, Малбонте й вдъхна от качествата си, както и от тези на първия си архедемон, създавайки я по свое подобие.
Но макар и поправяюки лекото "залитане", никой не забрави, че тя бе жена. Малбонте не допусна да се разбере, че всъщност Амаранта бе плод на дребна грешка, но най-приближените му бяха наясно с това, очаквайки новия си събрат.
Но след войната бяха забравили това, бяха поглденали на нея като равна. Бе успяла ловко да задържи безпристрастност по време на войната, оставайки непоклатима под натиска на множество демони да им съдейства, въвличайки се в една от страните. Но Араманта, не само, че не го направи, а и бе успяла да запази доста демански редици от потенциалното предателство, което да ги отлъчи завинаги. Нелош стратег, пресметливостта й е пословична, не даваща връх на каквото й да е безразсъдство.